В Европа книжните пари остават основно платежно средство, но освен свобода за хората, те представляват и сериозен инструмент на мафията, пише Mediapool.

Евробанкнотата от 500 евро, която е била обект на не един и два скандала за политическа корупция на най-високо ниво в България, продължава да захранва мафията и организираната престъпност по света, и особено в Европа.

Този извод може да се направи на базата на данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) към май 2024 г. От тях става ясно, че 254 милиона банкноти с номинал от 500 евро (на стойност 127 млрд. евро) продължават да циркулират в обращение пет години след официалното прекратяване на емитирането на тази купюра.

На 27 април 2019 г. ЕЦБ окончателно спря да печата банкнотата от 500 евро след скандали с финансиране на тероризъм. Тя публично бе подканена затова и от “Европол” и “Европейската служба за борба с измамите” (OLAF). В знаковия си доклад от 2015 г. “Защо кешът все още е цар” “Европол” обяви, че банкнотите с високи номинали се използват непропорционално повече от останалите в различните етапи на престъпната дейност и прането на пари.

През 2016 г. тогавашният шеф на ОЛАФ Джовани Кеслер в интервю за Reuters дори призова ЕС изцяло да забрани банкнотата от 500 евро

В крайна сметка, с известна неохота, ЕЦБ обявява, че спира емитирането. Макар да бе обявено, че банкнотата от 500 евро винаги ще запази стойността си. Тя може да бъде обменяна във всяка национална централна банка в еврозоната по всяко време.

“Европол” приветства решението. Тогавашният директор Роб Уейнрайт коментира, че е странно как повечето хора не са виждали банкнотата от 500 евро, която иначе представлява над 30% от стойността на всички евробанкноти в обращение (към 2016 г., б. р.).

“Това повдига въпроси за целта, за която се използват тези банкноти. И дали това може да бъде свързано с престъпна дейност.“, каза той. Именно защото никой не я е виждал, а всички знаят, че съществува. И защото се предполага, че подпомага финансирането на тероризма, банкнотата бе наречена символично “бинладенка”.

В България, когато избухват скандали с политици, снимани до пачки, често те също са в евро и обикновено във високи номинали. В прословутите снимки, за които се твърдеше, че са от спалнята на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, но прокуратурата каза, че са манипулирани, банкнотите бяха тъкмо от 500 евро. Същата купюра твърди, че е натъпквал в джобовете на сакото си и хазартният бос Васил Божков, за да плаща рекета от 60 млн. лв. Макар че впоследствие прокуратурата не намери доказателства и за това.

Към днешна дата 500-те евро вече са под 10% от евробанкнотите в обращение.

“Възраждане” си намери съмишленици за референдум срещу еврото (видео)

Спадът в броя и стойността им от 2019 г. насам е с 50%, сочат данните на ЕЦБ. За сравнение, от десетилетия насам най-високият номинал на долара е 100 долара. Като от време на време и в САЩ се възражда дебатът дали и това не е прекалено много. Такива съмнения обаче нямат в Швейцария. Страната си държи на високите номинали и поддържа банкнотата от 1000 франка (2000 лева) – втората най-голяма в света. По неофициална информация и в България политици са правили опити да прокарат идеята за 200-левова банкнота. Тя обаче е спряна на ранен етап.

Едрите купюри са само едно от улесненията, които парите в брой предлагат на престъпниците. Другото е, че те са непроследими за властите. През есента на 2023 г. България влезе в сивия списък на FATF за липсата на достатъчно мерки за противодействие на прането на пари. Според официалната оценка една от причините е именно доминираната от кеш икономика.

Според оценка за нивото на сивата икономика, направена за Европейския парламент през 2022 г., България е държавата в ЕС с най-висок дял на сивата икономика през 2022 г. – 33.1%, при 17.3% средно за блока.
Сред политическите и бизнес кръгове в страната редовно се появяват слухове за големи кешови наличности, държани физически в помещения в и около столицата от определени бизнес групировки и политици. Смята се, че част от тях се легализират не толкова през финансовата система, колкото през слабо регулирания имотен сектор, през туризма и процъфтяващата в страната хазартна индустрия.

Заради ползите от кешовата икономика опитите за ограничаването ѝ често претърпяват крах в българския парламент

В края на 2023 г. обществото стана свидетел на поредния безуспешен опит на Министерството на финансите да прокара сваляне на тавана на кешовите разплащания от 10 000 лв. на 5000 лв. През последните 9 години това предложение се бойкотира от народните представители всеки път, когато бъде предложено. Аргументът е, че в много села няма банкови клонове. В същото време за всеки е ясно, че много малко обичайни трансакции в малките населени места са на стойност над 5000 лв. в държава, в която средната работна заплата е около 2300 лв.

Макар че трансакциите в брой трудно се мерят, изглежда, че кешът все още е цар не само в България, но и в еврозоната. Според проучване на ЕЦБ от 2022 г. 59% от броя на трансакциите в точките на продажба в еврозоната са били в брой. Макар като стойност делът им да е паднал на 42%. Ситуацията обаче постепенно се променя. В последните години за всекиго е видима тихата революция в дигиталните плащания. С всеки изминал ден те стават по-удобни, по-евтини и по-масови. Тепърва предстои и въвеждането на дигиталното евро.

Пълната дигитализация на плащанията обаче е опция, която крие не по-малко опасности. Предвид възхода на криптовалутите е ясно, че няма метод на плащане, който е непробиваем за мафията. От векове се знае, че кешът дава свобода и защита на хората. В някаква степен той е свързан и с неприкосновеността на личния живот – основно право на човека.

Неслучайно основен принцип в стратегията на ЕС към 2030 г. е, че всеки гражданин трябва да запази правото си на избор как да плаща – в брой или дигитално

В нея се декларира, че еврозоната никога няма напълно да изостави кеша. Основният аргумент е напълно разбираем – да се защитят уязвимите социални групи. Дори в най-развитите “безкешови” общества като Швеция се оказва, че достъпът до платежна инфраструктура в по-отдалечените населени места е проблемен. А какво остава за държави като България, като кметове се молят на властта, за да накарат банките да сложат един банкомат на 15 села, например. Освен това през 2021 г. Швеция направи стъпка назад и въведе задължение за 6-те си най-големи банки да осигурят поне минимален пакет от кешови услуги за клиентите си.

Кешът е вид защита на макрониво, защото гарантира план “Б” при евентуални кибератаки и сривове на дигиталната инфраструктура за плащанията. Но той е защита и на микрониво, защото банкнотата практически е вземане от държавата, облигация с нулева лихва. Докато дигиталната сметка е вземане от частна институция, което винаги е по-рисково. Колкото и да звучи странно, при определени обстоятелства кешът “под дюшека” дава допълнителна сигурност. Например при кризи, войни, пандемии или пък при отрицателни лихви, когато поддържането на сметка в банка се таксува.
Тъкмо защото слабостите и на кеша, и на дигиталните разплащания се ползват изобретателно от организираната престъпност, е важно те да бъдат регулирани.

Трябва да се наложат разумни ограничения, които да не ограбят напълно свободата на обикновения човек

Ясно е, че забраната на едрите номинали няма да спре корупцията. Нито че плащането по банка над 5000 лв. няма да изкорени прането на пари. Но тези ограничения, взети заедно с пакет от други мерки, със сигурност биха помогнали на държавните органи да правят разследвания. И нещо по-важно – да доказват в съда финансовите престъпления.

При под 7 милиона души население на България откритите платежни сметки само в банките са към 12.5 милиона. По данни на БНБ банкоматите в страната са намалели от 5751 през 2016 г. на 4977 през 2022 г. В същото време ПОС терминалите за картови разплащания значително са се увеличили – от около 86 600 устройства през 2016 г. на около 124 000 през 2022 г.

В същото време при плащанията в последните 2-3 години у нас тече тиха революция. Масово се преминава към мобилно и онлайн банкиране, незабавни (blink) преводи и ръст на картовите трансакции. Причините са много – бумът на онлайн търговията, на финтех индустрията (например “Revolut”), масовото въвеждане на blink преводите, улесненият достъп до мобилно банкиране след Covid-19, много по-ниската цена на електронните преводи в сравнение с преводите на каса в банков клон. Както и някои административни разпоредби, свързани със затягането на данъчния контрол в търговията, туризма и при плащането на заплатите.

Книжните пари – свобода за хората и мафията