Преброяване на Института за пазарна икономика (ИПИ), проведено през 2021 г. установява, че трудовата миграция през границите на общините се е засилила много през последното десетилетие и вече над 500 000 души пътуват всеки ден до работно място в съседна община.

ИПИ разглежда търсенето на по-добри възнаграждения като главна причина за движението на хората. Анализът на насочеността на трудовата миграция и ефектът ѝ върху заплатите на заетите сочи, че тя води до повишение на заплатите в 241 от 265-те общини в страната. A приходящите работници генерират трудов доход от общо 661 млн. лв. месечно.

Оценката на ефектите на трудовата миграция почива на три комплекта данни. Публично достъпната заетост на общинско ниво според преброяването на населението, получените от ИПИ данни за всекидневната трудова миграция между общините и тези за средните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение.

Оценката взема средните заплати на пътуващите работници от общините. Премахва ги от структурата на заплатите на общините, в които живеят и на тази база преизчислява нови средни заплати и общ размер на доходите от заплати във всяка община.

Този подход допуска, че работниците вземат средните заплати за общините, до които пътуват. Въпреки че не докрай прецизно, предвид липсващата информация за отрасловия профил и реалното възнаграждение на пътуващите работници, е най-доброто възможно приближение.

Общият размер на дохода, генериран от пътуващите работници, според приложения метод надхвърля 661 млн. лв. месечно през 2021 г

Най-голям е размерът на трудовия доход на пътуващите работници в София – 39 млн. лв. Но това отразява най-вече големия размер на работната сила на столицата. На второ място е Перник с 32 млн. лв., където водеща роля играе заетостта в София. На трето място – Стара Загора с 18 млн. лв., където привлекателна заетост предлагат както енергетиката на Раднево и Гълъбово, така и преработващата промишленост на Казанлък. С над 10 млн. лв. доход от миграция са общо 11 общини, над 1 млн. – цели 160.

Хората с увреждания вече ще откриват по-лесно финансиране за собствения си бизнес

Делът на дохода от заетост в други общини посочва важността на трудовата миграция за благосъстоянието на населението. Той достига 79% от всички заплати в Антон, 77% в Горна малина, 72% в Чавдар. И в трите общини обяснението е близостта с големите предприятия на Средногорието. Водещата роля на трудовата миграция е ясно видима в цялата периферия от общини около столицата, където тя генерира 50-60% от дохода.

Сходни клъстери от общини, но с по-малък обхват се оформят около Пловдив, Варна, Козлодуй, около енергийния комплекс на Стара Загора, в околността на Кърджали и Русе и други подобни. Малко са общините, където пътуващи работници генерират под 10% от общия трудов доход.

Трудовата миграция има почти универсален ефект на повишаване на средните заплати в общините

След преизчислението, което взема предвид пътуващите работници средните заплати намаляват в едва 23 общини. Най-видимо в Челопеч (-24,5%) и Пирдоп (-9%). Общините, където доходът намалява след ефекта на миграцията са най-общо в две категории – областни центрове с много добре развити пазари на труда и малки индустриални и енергийни общини, като и двете са предлагат много високи заплати.

Обратно, трудовата миграция повишава средното заплащане в 241 общини. Най-видимо в Антон (58%), Мизия (52%), Златица (46%) и Горна Малина (45%). В общия случай трудовата миграция повишава средните доходи на работещите с под 10% в 174 общини. И тук най-видимото струпване на общини с по-значителен положителен ефект е около София.

Интересна е и разликата между доходите на пътуващите работници и средната заплата на наетите в самата община. Колкото по-голяма е тя, толкова по-голяма е мотивацията за търсене на работа другаде. Тук лидер е община Мизия, където разликата е цели 1143 лв. В Антон тя е 920 лв., а в Драгоман – 885 лв.

При това сравнение е особено видимо влиянието на общините, при които енергетиката играе водеща роля

Около тях се оформя периферия, в която те повишават значително трудовия доход. Тежестта на София също е очевидна. Разликата между заплатите на пътуващите до столицата и работещите в своята община достига 780 лева за Перник, в Своге е 697 лв. а в Сливница – 656 лв.

Предложените тук изчисления са приблизителни. Много е вероятно разликите да са дори по-значителни, тъй като изглежда логично трудовите мигранти да се насочват към по-добре платените дейности в общините, до които пътуват всеки ден, и съответно да вземат над средната заплата. Въпреки това резултатите са повече от очевидни. Трудовата миграция е почти универсален инструмент за подобряване на благосъстоянието и възможностите на работещите. Това има ясни последствия за планирането на инфраструктурата, която следва максимално да улеснява близкото пътуване за работа. В това число чрез подобряване на ЖП връзките към големите градове, но и за работодателите, които могат да намират работници от все по-далеч, при наличие на правилните условия.

Над 500 000 души дневно ходят на работа в съседни общини, генерирайки 661 милиона лева месечно