Научният труд на доцент Петър Илиев продължава да е неоткриваем. Проучването и търсенето е извършено от “За истината“.

Петър Илиев вече е доцент, но със съмнителен брой гласове

Обезценяването на научните степени и звания в България е процес, който разяжда академичната общност отвътре. И рискува да срине и без това крехкото доверие в нея. Ако в тоталитарната държава присъждането на тези звания беше централизирано, бюрократизирано и контролирано, то днес всеки университет има правото да хабилитира кадри на принципа “днес – ти мене, утре – аз тебе”.

Тази паразитна практика е обхванала цялата система на висшето образование у нас.

И вече дава своите плодове. Все пак в някои университети с отдавнашна традиция и авторитет има съпротива срещу нея. В други хабилитирането се оказва далеч по-лесно. Нещо повече – до участие в конкурс се допускат лица, които са плагиатствали и това е било установено публично. Макар и в недовършена процедура. Какъвто е случаят с бившия преподавател по конституционно право в Софийския университет (СУ) “Св. Климент Охридски” Петър Илиев.

Ако процедурата срещу него за плагиатство, в което го уличи Етичната комисия на СУ, беше завършена с дисциплинарно производство. А не с напускането му на университета “по взаимно съгласие”, щеше да бъде отнета и хабилитационната му титла “доктор” по право. Това коментира правосъдният министър Атанас Славов. Според него по случая е била сезирана и Комисията по академична етика към Министерството на образованието и науката. Не е известно дали е разгледала казуса.

Припомняме Ви случая, в който Петър Илиев се явява като единствен кандидат на конкурс за доцент по публично право в Тракийския университет и го печели. Въпреки че не е получил необходимото по закон обикновено мнозинство “50% плюс 1” от гласовете на факултетния съвет. Както изисква правилникът му. И е назначен от ректора след становище на юристи от университета, че правилата са спазени.

В конкурса Илиев представя една монография, четири студии и осем статии. Хабилитационната му дисертация “Принципи на организация и дейност на съдебната власт в българската правова държава” е предадена за печат от автора на 7 февруари т.г. в рекламната агенция “Евромедиа”, показа проверка.

Какво се случва с дисертацията му?

На въпрос към един от двамата издатели – Димитър Иванов, излязла ли е от печат книгата и в какъв тираж, се получиха отговори, които напомнят повече за стила на ДС. Отколкото за позиция на издател, университетски преподавател и автор на научни книги. (Иванов е преподавател в библиотекарския университет – УниБИТ. И директор на Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда в учебното заведение – бел. ред.)

Отначало Иванов твърдеше, че монографията все още не е излязла от печат. После, че “няма да дочакаме книгата, защото той е издателят и ще я издаде, ако иска”. Накрая представи трета версия – че са издадени толкова бройки, колкото са необходими за хабилитацията. А тиражът бил издателска тайна.

Монографията има ISBN – международен стандартен код за книги, които са достъпни за обществеността, тоест са публични. В Националния регистър на издаваните книги в България е посочена и планираната дата на издаването й – 28 февруари т.г. Но след обстойна проверка в няколко отдела на Националната библиотека стана ясно, че

научният труд на Петър Илиев не фигурира в нейните фондове (поне до 19 юли т. г.)

Монографията не е приложена и към документацията на конкурса, потвърди професор Добри Ярков – ректор на Тракийския университет (ТУ).

Книгата “черно на бяло” не е виждала и проф. Мария Нейкова – декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет. Както и един от двамата рецензенти в конкурса. За удобство като член на журито тя поискала от автора монографията в PDF формат. Но като “юрист и професор по право тя нямало как да работи освен по процедурите на закона”. Затова подложила на проверка за плагиатство всички публикации, представени за хабилитацията.

Нейкова, също както и ректорът на ТУ, няма угризения, че е препоръчала назначаването на Илиев. За да бъде коректна и да спази изискването на Закона за развитие на академичната общност, в който едно от условията за заемане на длъжността “доцент” е

“кандидатите да нямат доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверностна представените данни в научните им трудове”.

Тя твърди, че отправила питане към Министерството на образованието и науката и получила от там устен отговор, че по становището на Етичната комисия в СУ не е откривана процедура за доказване на плагиатство на бившия преподавател по конституционно право в Юридическия факултет.

Оказва се, че освен авторът, издателят и членовете на научното жури на конкурса, които са написали рецензиите си и становищата си въз основа на текст, прочетен в PDF формат, други хора нямат публичен достъп до хабилитационния труд на Илиев. От което възниква логичният въпрос: защо той не желае издаването му и разпространяването му в академичните среди? Нали всеки учен пише, за да бъде четен и цитиран?

Какво е правилно да се случи?

Категоричен отговор на този въпрос може да даде само проверка на компетентните институции. Според Закона за развитие на академичния състав в България монографията трябва да е излязло от печат оригинално научно изследване с ISBN, което има редактори или рецензенти и е в обем не по-малък от 100 страници. Задължително е и хабилитационният труд да е публикуван и регистриран в информационната система на Националната библиотека COBISS. Към днешна дата там няма такъв труд. “Принципи на организация и дейност на съдебната власт в българската правова държава” има ISBN, но не е отпечатана, тоест не изпълнява разпоредбите на закона.

На какво основание тогава е избран и назначен като доцент в Тракийския университет Петър Илиев, който не получава и необходимото мнозинство от 50%+1 гласа от присъстващите членове на факултетния съвет?

Това означава, че Министерството на образованието и науката трябва да провери законността на конкурса и избора на Петър Илиев, както и да се провери дали не е направен опит да се заобиколи законът. Софийската районна прокуратура вече води досъдебно производство за плагиатство, което беше образувано в началото на 2022 г. по сигнал на БОЕЦ срещу Петър Илиев и още не е приключено. “За истината” попита, но не получи информация какво се случва с това разследване.

В този сюжет прави впечатление, че част от участниците са свързани с библиотекарския университет.

Издателят на апокрифната монография е заемал при тоталитарния режим ръководна длъжност в Шести отдел на Шесто управление на ДС, а сега е преподавател в УниБИТ.

След като напуска Софийския университет след скандала за плагиатство, Петър Илиев става хоноруван асистент в библиотекарския, става ясно от една от рецензиите. От началото на 2023 г. е и хоноруван преподавател по търговско, административно и стопанско право в Стопанския факултет на Тракийския университет.

Рецензентът му проф. Мария Нейкова е част от академичния състав на УниБИТ – преподава в катедрата “Национална сигурност”. В същия университет Нейкова е защитила и дисертация за присъждане на научната степен “доктор на науките”.

Интересен детайл е и номинирането на Илиев от “Има такъв народ” за най-високи постове в двата проектокабинета на партията.

Двамата преподаватели в СУ споделиха мнението си

Според проф. Нели Огнянова, преподавател по медийно право, да се представят “удостоверения” на конкурси, вместо книга с тираж, не е прецедент. Но това не е проблем на закона, а на неговата злоупотреба и на практиките, защото, когато е писан, авторите му не са предполагали, че ще е необходима жандармерия да следи за спазването му.

В свой пост във фейсбук проф. Огнянова публикува линк към статия в “Ню Йорк Таймс”, от която става ясно, че президентът на “Станфорд” ще подаде оставка, след като доклад е установил пропуски в изследванията му. Марк Тесие-Лавин е бил освободен от обвинения в научна измама и неправомерно поведение, но прегледът показва, че работата му има “множество проблеми” и “пада под обичайните стандарти за научна строгост”. Краткият коментар на Огнянова е: “Стандарти. Да не си измисляш произволно, да не говорим за обикновените преписвачи!”

Проф. Тодор Танев, бивш министър на образованието, коментира случая: “Тук не става дума за пари, а за удар по имиджа на целия университет. А тези, които спазват закона, са изкарани балъци. Което е обидно за всички нас. Кадрите на ДС си създадоха университети и превзеха половината от държавните. А сега искат и да са новият елит.”

Научният труд на доцент Петър Илиев продължава да е неоткриваем