“УДново”. “Буда пеща” и още – вижте какви куриозни грешки допуснаха кандидат-студентите тази година. 55.4% не успяват или почти достигат тройката.

При 100% двойки на матурата, директор на училище: Учениците нямат интерес към българския език

Резултати от кандидатстудентския изпит по български език в ПУ „Паисий Хилендарски” потвърдиха това, което се видя и от средния резултат на матурата 3,93 – непознаване на основни норми и ниска езикова култура на випуск 2023, пише Marica.

От 957 явили се кандидати повече от половината – 55,4% не успяват или едва стигат тройката. Скъсаните са 278, което прави 29,05 на сто. За първи път тази година проверяващите почти не са писали шестици. Отличен имат само 8 човека, но нито един не е с 6.00. Знания за добър 4 са показали 143-ма, което е 14,94 на сто. Най-масовата оценка е четворка – 287 кандидат-студенти, почти 30 на сто.

Няма нито една работа, в която да има задача без грешка. Рекордьорите са с по 61 грешки в текст от 21 реда.

“Коментарите на излизане от приемния изпит бяха, че е по-лесен от матурата, но и той се оказа непреодолим за огромна част от кандидатите. Не е, защото са го подценили, а понеже нямат дори базови знания”, категорична е доц. Теофана Гайдарова от Пловдивския университет.

Кандидат-студентите масово са се препънали още в първата задача, която изисква да препишат текст, като отстранят правописните грешки. “Червеният химикал на проверяващите е повече от синия на кандидатите. Не е нужно дори да се коментира, фактите сами говорят”, казва доц. Гайдарова.

Вместо думата отново в изпитните работи пише УДново, правилното географско е поправено на геограВско. Палачите са станали палячи, а цитаделата – цитедрала.

“Не се познават думите. Пълна лексикална немощ. Речниковото богатство е сведено до минимум”, обобщава председателят на изпитната комисия. И дава още примери. Метрополиите са станали митрополити и метрополиси, а суверенът – суеверен, суверин и дори сувенир. Блатистите острови са изписани като блатисТТи и балтисти.

Текстът бе свързан с историята на Будапеща, но явно голяма част от явилите се на изпита не са чували за този град. Написали са името на унгарската столица по всевъзможни начини: Буда пеща, БудапеШТа, БудапеЩТа и Будапещ. Династията на хабсбургите пьк са преворнали в династия на хабсбургерите.

“Всички тези грешки говорят, че няма познания не само по български език, а също по география и история”, прави извод доц. Теофана Гайдарова. “В срамните летописи на кандидатстудентските бисери тазгодишната кампания добавя и още един – „унервиситет”, което би трябвало да е университет.”

Втората задача също не е изпълнена безгрешно от нито един кандидат-студент. В нея е трябвало да се препише текст, като се отстранят пунктуационните грешки. Масово обаче са пропуснати затварящите запетаи в сложното съставно изречение. Тази година има и нов куриоз – запетаята да се поставя в началото на реда, а не в края на горния. При пренасяне на думи пък тире се пише и на двата реда.

Проверяващите не са открили нито един текст, който може да бъде публикуван като отлична работа в университетския вестник. А това е традицията във всяка приемна кампания. Кандидат-студентите трябваше да съставят текст в рамките на две страници на тема „Очакванията могат да убият и най-силния човек”

“Убили са ги”, обобщава доц. Теофана Гайдарова. “Съчиненията издават, че кандидатите не мога да построят изречения и логически завършен текст. Всеки е направил опит да тълкува по свой начин заданието”.

В текстовете често е бил споменат страхът от разочарование. А притеснителното според проверяващите е, че в много от текстовете е застъпена позицията да се живее без очаквания и по течението, за да няма огорчения. Не са открити нито препратки към литература, нито към политиката и съвременния живот. “Авторите се въртят основно около темите за любовта и приятелството, където очакват всеотдайност, а „получават нож в гърба. Среща се неправилна употреба на думи и отново много беден език, на места дори неуместен”, споделя доцентката

“Шокирани сме от резултатите и представянето на кандидатите и то е факт при доста либерална скала на оценяване, в която двойка се пише за 22 грешки в една задача”, посочи доц. Гайдарова.

Заключението на проверяващата доцентка е, че “сигурно тези деца имат своите силни страни, но образованието им не е една от тях, а имат претенции да станат висшисти”.

“УДново”. “Буда пеща” и още – вижте какви куриозни грешки допуснаха кандидат-студентите тази година