Стремежът на България към членство в ОИСР и изрично изискване за подобряване на управлението на държавните дружества не респектира особено властта. В бордовете на държавните фирми масово продължават назначения без конкурс, предава “СЕГА”.

Има фирми, в които няма нито един представител, избран след състезание, но за сметка на това заплатите са високи.

Това показва годишният доклад за държавните публични предприятия за 2022 г. Документът бе одобрен миналата седмица, като 2-годишното изоставане в данните показва, че този механизъм на отчитане не е достатъчно ефективен.

Агенцията за публичните предприятия и контрол е провела целенасочен мониторинг на конкурсните процедури през 2022 г. Но изобщо не е анализирала данните, а ги е обособила само като приложение към доклада. В аналитичната част се изтъква единствено, че през 2022 г. са работили едно редовно и едно служебно правителства и са направени множество промени в органите за управление и контрол.

Резултатът от това кадруване е предприятия, в които всички началници са избрани без конкурс.

Според данните, актуални към края на декември 2022 г., трима от трима членове на управата на “Информационно обслужване” са избрани без конкурс. През процедура на състезание не са минали и всички 7 членове на управата на държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири”. Същото важи и за членовете на борда на “Булгаргаз”.

В сектора на транспорта на публична процедура не са минавали членовете на “Холдинг Български държавни железници”, както и по тези на “Летище София” и “Летище Пловдив”.

Конкурси не са провеждани за управите на нито едно от държавните дружества към спортното министерство. Тук всички членове на бордове – общо 19 души в 5 дружества, са избирани без конкурс.

Вероятно за част от тези позиции в последствие през 2023 г. са провеждани конкурси, но може да се е стигнало до отстраняване на титулярите и временно назначаване на хора без процедура. Кадруването в държавните дружества се оказва юридически пробито отвътре и необжалваемо, защото съдилищата не откриват правен интерес в подобни дела.

С правилника за прилагане на закона пък на практика е дадена възможност за заобикаляне на изискването за конкурс с възможността да се назначават временни титуляри за период до 6 месеца.

Според юристи включването на този текст в правилника за прилагане на закона е незаконосъобразно, защото го дописва.
През 2022 г. държавните предприятия отчитат сериозен ръст в приходите. Това основно се дължи на войната в Украйна и динамиката при цените в сектор енергетика. От 265 държавни предприятия 171 отчитат нетна печалба в общ размер от 3.89 млрд. лв.

Приходите от оперативна дейност са достигнали 32.8 млрд. лв. – близо 13 млрд. лв. повече от 2021 г. Основният принос е на сектор енергетика с общи приходи от оперативна дейност в размер на 25.1 млрд. лв. Внесеният дивидент в държавата от публичните предприятия през 2022 г. е в размер на 1.524 млрд. лв.

Огромната част от него е плащане от БЕХ – 1.439 млрд. лв., включително неразпределена печалба от минали години. Това действие е впоследствие критикувано с аргумент, че енергетиката се обезкървява, като тази година се стигна до решение на парламента БЕХ да не превежда дивидент върху печалбата си за 2023 г.

Интересни са и данните за достигнатите разходи за възнаграждения на бордовете в големите предприятия. И тези данни обаче закъсняват. Фирмите вече са обявили резултати и за 2023 г. На някои места възнагражденията са космически.

В държавните фирми масово се назначават директори без конкурс