Върховният касационен съд реши, че лихварството не е престъпление.

Това разясни Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) по искане на адвокати, съобщи сайтът за правни новини news.lex.bg

.ВКС обърна преобладаващата досега практика, като прие, че по тази разпоредба не се преследват лихварите, коментира изданието. В тълкувателното решение дословно е записано: “Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност. Нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК”.

230 души бяха осъдени на 2200 години затвор в Италия за връзки с мафията

Наказателната колегия на ВКС образува тълкувателното си дело по искане на Висшия адвокатски съвет през 2020 г. До този момент преобладаващата практика на ВКС беше, че системното отпускане на кредити срещу лихва е банково кредитиране, въпреки че заемът се отпуска не с привлечени средства, както правят банките, а с личен ресурс.

Тълкувателното решение според публикацията означава, че класическото лихварство, при което човек дава собствени пари назаем срещу огромни лихви, не може да се преследва по тази разпоредба в НК. Няма и друга, чийто състав да покрива тази дейност. Може да се преследват евентуално съпътстващите лихварството измама, принуда и данъчни престъпления, но не и самото то.

Остава гражданскоправната защита. Установената съдебна практика е, че договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави. А тя е такава, ако надвишава трикратния размер на законната лихва. А ако вземанията на кредитора са обезпечени, за нищожна се приема тази, която надвишаваща двукратния размер на законната лихва.