Проблемът в България не е толкова ниската раждаемост, колкото високата смъртност. В последните 13 години раждаемостта плавно намалява, а основната причина е застаряващото население, информира “Дневник”.

От своя страна турските и ромските малцинства също променят репродуктивното си поведение и раждат по-малко деца. За стимулирането на раждаемостта е нужно трайното подобряване на икономическата и социалната стабилност, но и промяна в ценностите, поставяща децата на преден план. Около тази теза се обединяват икономисти и демографи.

Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, констатира преди празниците Националният статистически институт (НСИ), въпреки че най-новите данни – от 2023 г., показват, че броят на умрелите през миналата година е намалял с близо 18 хил. спрямо 2022 г. Родените деца са с около 600 повече.

Много е комплексно какво движи двойките да вземат решението да имат дете, казва Адриан Николов, старши икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ). Като основни могат да бъдат очертани четири фактора:

• доходите на семейството
• достъп до качествено здравеопазване
• достъп до грижи за деца
• качествено образование.

Според данни на НСИ от 2010 до 2023 г. раждаемостта постепенно намалява.

Ако общият брой раждания през 2010 г. са над 76 хил., 13 години по-късно те са над 57 хил.

Проф. Надежда Илиева, ръководител на секция “Икономическа и социална география” към БАН, отбелязва, че по-коректно е да се разглежда коефициентът на раждаемост, а не абсолютната стойност на ражданията. Коефициентът на раждаемост показва броя на живородените деца на 1 000 души от средногодишното население. Ако през 2010 г. той е 10‰, то през 2023 г. е 8.9‰.

Тя припомня, че България се вписва в средноевропейските тенденции за раждаемостта.

По данни на Евростат коефициентът на раждаемост за ЕС през 2022 г. е 8.7‰. Най-високо равнище на раждаемост сред държавите – членки има Кипър – 11.2‰, следват Франция – 10.7‰, Ирландия – 10.5‰, и Швеция – 10.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия – 6.7‰.

Преходът от 2010 г. е плавен, коментира Илиева, но сериозно влияние оказва пандемията от COVID-19, когато коефициентът на раждаемост през 2020 и 2021 г. достига най-ниските нива в периода от 2010 -2022 г. – 8.5‰. Пандемията се отрази сериозно върху смъртността, не толкова на коефициента на раждаемост, подчертава Илиева.

България е с най-висока смъртност от заболявания в ЕС

България е с най-висок показател за обща смъртност сред страните от ЕС.

Това показва Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2022 г. Негативната тенденция започва още преди кризата от COVID-19. Информацията за смъртността в България сочи, че, макар и през 2022 г. да намалява спрямо 2021 г. (на 18.4‰ от 21.7‰), нивото ѝ продължава да е значително над средното за съюза – 11.5‰.

Според доклада водещите причини за смъртността в България през 2022 г. са болестите на органите на кръвообращението (59.8%) и новообразуванията (13.7%), както и COVID-19 (7.6%).

Данните на НСИ показват, че коефициентът на обща смъртност през 2023 г. е 15.7‰. Запазват се и различията по области. Най-високо е нивото на общата смъртност в областите Видин (23.4‰), Габрово (21.9‰), Монтана (21.6‰) и Кюстендил (20.9‰), а в осем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София – 11.4‰.

Илиева казва, че основната причина за високата смъртност е силно застарялото население.

По данни на НСИ средният коефициент на раждаемост за страната през 2023 г. е 8.9‰. Областите с над средни стойности са Сливен (12.5‰), София (9.9‰), Ямбол (9.9‰), Пловдив (9.7‰). Областите с най-ниска раждаемост са Смолян (5.1‰), Перник (6.4‰) и Габрово (6.8‰).

Илиева дава обяснение за ниската раждаемост отново е силно застаряващото население в тези области.

Отбелязва, че интересен е случаят със Смолян, защото много години в областта е регистрирана по-висока раждаемост от средната за страната.

“Ако преди 15 г. имаше много ясно изразена териториална диференциация, много ясни различия в областите с висока и ниска раждаемост, то в момента различията постепенно се размиват”. По думите ѝ в началото на хилядолетието ареалите с по-висока раждаемост са били с висок дял на турско население, но постепенно тяхното репродуктивно поведение се променя. Процесът започва още в средата на 90-те години на 20 век, като в момента то вече наподобява това на българите.

“Турското население дълго време беше изолирано в пространствен и икономически аспект, тъй като преди Родопите са били изолирана територия и до началото на хилядолетието те се отличаваха с най-ниска миграционна подвижност. Това вече не е така – започнаха да пътуват в страната и в чужбина, повишиха образователното си равнище.”, отбелязва Илиева.

По думите ѝ вътрешната и външната миграция са причината стойностите в Смолян да са по-ниски дори от тези във Видин. Там традиционно раждаемостта е много ниска, а населението силно застаряващо.

Николов от ИПИ изтъква, че Смолян остава назад като икономическо развитие, като равнище на инвестиции и развитие на пазара на труда. Допълва, че там заетостта е по-ниска, а безработицата е по-висока в сравнение със съседните Пловдив и Стара Загора. Те са се превърнали в притегателни центрове за хора от други области основно заради по-добре платените работни места и по-добрата социална среда.

Илиева допълва, че в последните 10 години се наблюдава много рязък спад на раждаемостта при ромския етнос. Въпреки това те продължават да раждат повече от българките. Коментира, че в момента средният брой деца при ромите е около 2.9.

Според Николов трайното подобряване на социалната среда би стимулирало раждаемостта.

Стабилните и добри доходи остават фундаментът, но са нужни промени в посока осигуряване на качествени здравни грижи и добро образование, подчертава Николов.

Той отбелязва, че недостигът на места в детските градини е съсредоточен основно в София и Пловдив. В много други области има дори свръхпредлагане на места, но заради миграцията към по-големите градове, те остават незапълнени.

Допълва, че качественото училищно образование е съсредоточено основно в петте най-големи градове, а това кара много семейства да изпращат децата си в тях, за да получат по-добро обучение.

Илиева казва, че в страните, в които са въведени финансови стимули, политики за свободно време, гъвкав график за работещите майки и др., дават резултати. По думите ѝ обаче те не са дълготрайни и след няколко години негативните трендове в демографските показатели продължават.

“Има една много ясна закономерност, която е описана в демографската теория, колкото по-развита е една държава, толкова по-малка е раждаемостта.“, коментира Илиева.
По думите ѝ освен икономическата и социалната сигурност по-важна е промяната в нагласите на обществото и поставянето на децата като водеща ценност.

Високата смъртност в България е по-голям проблем от ниската ръждаемост