За поредна година достъпът както до лекари специалисти, така и до общопрактикуващи лекари се влошава в повечето области, според данни на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Лесният достъп до специализирана помощ обикновено е свързан с по-високо качество на здравните услуги. В извънболничната помощ той съдейства за по-ранното установяване на различни здравни състояния и по-евтиното им лечение. А в болничната – до по-високо ниво на лечението. От тази гледна точка влошаването на достъпа до лекари на регионално ниво разкрива ниската ефективност на системата и е залог за бъдещи по-високи разходи.

За целите на “Регионални профили: показатели за развитие” екипът на ИПИ разработва индекс, който оценява достъпа до лекари специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари специалисти към края на 2023 г.

Те са съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението.

Оценката на достъпа за всяка група в отделните области представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари с конкретната специалност.

Общият индекс на достъпност – на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.

Според индекса на ИПИ през 2023 г. достъпът до лекари специалисти в Плевен остава най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център, докато областта не е сред най-големите по население.

Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до специалисти в Пловдив и Варна, а Русе също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително близка стойност на индекса; с най-труден достъп изпъкват Добрич, Ямбол и Кърджали.

Спрямо година по-рано достъпът се влошава във всички области, освен Плевен и Кюстендил. През 2023 г. най-бързо се влошава достъпът до специалисти в Перник и Ловеч. Най-вероятно заради влиянието на близостта на Плевен и София.

В отделните специалности най-малки регионални различия в достъпа има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 233 в цялата страна. Като дори в столицата те са едва 32, а в редица области има по двама.

Обратно – най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти.

От 1850 кардиолози почти петстотин са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище извършват дейност едва 10. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. В този смисъл, индексът не показва непременно малък брой специалисти от дадена специалност на национално ниво, колкото голямо неравенство в достъпа на регионално.

Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти. Въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни. От значение е и разпределението на болничните заведения, техният престиж и възможности за заплащане.

Както и редица други фактори – дали лекар специалист има възможност за самостоятелна практика, размера на пазара, конкуренцията и др. При много специалности се наблюдава влошаване в общия индекс на достъп през 2023 г. Тази тенденция е най-видима при лабораторните лекари, психиатрите и невролозите. Обратно, най-бързо се подобрява достъпа до офталмолози и експертите по вътрешни болести.

В някои области продължава тенденцията от последните години към подобрение на достъпа до общопрактикуващите лекари.

Най-ясно този процес е видим в Шумен, Плевен, Видин, Кюстендил и Перник, като те са сред областите с поначало добър достъп до първична здравна грижа. Част от обяснението за подобрението на индикатора в някои области е и в демографските процеси и свиването на населението. Най-видима негативна промяна пък има в Търговище. Там достъпът се е влошил с цели 174 души на един ОПЛ, както и в Кърджали и Силистра. Това е повод за притеснение, тъй като индикаторът се влошава в онези части на страната, където достъпът поначало е затруднен.

Налице са и значителни разлики между регионите, като Плевен отново е лидер, с 1197 души на един общопрактикуващ лекар. Най-слабо се представя Кърджали, където на един ОПЛ се падат малко под 3 хиляди души. Прави впечатление също, че водещите икономически центрове – Варна, Пловдив, столицата – се концентрират в средата на разпределението. Най-вероятно вследствие на големия брой на населението им.

Трябва да имаме предвид обаче, че данните за достъпа до лекари далеч не представят цялата картина за качеството на регионалните здравни системи. Много други фактори – от наличната апаратура в болниците до натоварването и квалификацията на отделните лекари определят колко добре ще се справят те с лечението на пациентите.

Въпреки това влошаването в достъпа на лекари, както специалисти, така и общопрактикуващи неизбежно е знак за негативно развитие на здравната система.

Проблемите на нашето здравеопазване са легендарни. Освен изключително ниското заплащане, родните медици са подлагани на тежки смени, агресия и липса на адекватни условия на труд. Често без възможност за взимане на отпуск.

В България има сериозен недостиг на психиатри, лекари и медицински сестри (видео)

В малки общини лекуват със сърце, а не с ресурси (видео)

Почти половината от лекарите у нас са ставали жертва на агресия (видео)

Това създава условия за злоупотреби и корупция, докато специалистите ни бягат и търсят препитание в чужбина. За съжаление решенията на тези проблеми не са лесни. Те изискват законодателни промени и реформи, за които се изисква политическа воля.

За поредна година достъпът до лекари в страната се влошава