Перифразираме великото заглавие на Стайнбек и се питаме къде са лимитите на човешкото у човека. Къде забавното спира да бъде забавно, а започва да прозира като симптом на нещо по-голямо.

Не, не казваме, че забавните зевзеци, които продават царевица на плажа са фундаментален философски и социален проблем. Казваме само, че това е нивото. Пикантни евфемизми, да не кажем вулгаризми, чалга запявания и смешки от отминали времена.

Не, не! Не се опитваме да критикуваме любимия на няколко поколения кукурузен пърформънс! Просто се питаме какво правят хората на плажа, които НЕ искат да слушат за „центровка на бъбреци“ и за „кочана на Тони Стораро“? По тази линия да питаме и хората с Bluetooth колонките, откъде знаят дали на останалите им се слуша ръченица с елементи на кючек?