На 20 юни 2019 г. подкастърът Джо Роган пусна интервю с Боб Лазар. Лазар е култова фигура в НЛО средите и твърди, че е изучавал летящи чинии в Зона 51 – класифицираната военновъздушна база в Невада, където американското правителство, според слуховете, осъществява таен контакт с извънземни същества.

Милиони слушатели на Роган чуха интервюто.

Един от тези слушатели беше Мати Робъртс, студент, ентусиаст и геймър от Бейкърсфийлд, Калифорния. Вдъхновен от подкаста на Роган, Робъртс създаде шеговито събитие във Фейсбук: „Щурмувайте Зона 51, те не могат да спрат всички ни“

Според плана, хората трябваше да се срещнат в Рейчъл, Невада – най-близкият град до Зона 51, рано сутринта на 20 септември, след което да пробият защитите и да се уверят сами дали правителството крие извънземни.

Нещата обаче излязоха извън контрол. В рамките на часове страницата имаше хиляди последователи, а след няколко дни вече имаше повече от милион. ВВС предупредиха, че нещата ще свършат зле за всеки, който се опита да извърши нападение. ФБР дори посети Мати Робъртс в дома му.

И така, той измисли друга блестяща идея – защо да не насочи този импулс към музикален фестивал в стил „Burning Man“ (Горящ човек) в пустинята?

Той обедини усилията си с Кони Уест, собственичката на единствения хан и ресторант в областта в град Рейчъл, за да планира фестивала, който бе наречен "​​Alienstock".

В отговор на промененото събитие, Изследователският център за извънземни в Хико, Невада, реши да организира собствено събитие относно Зона 51 същия уикенд – за сериозни уфолози.

Робъртс и Уест продължиха, но на град Рейчъл с население от едва 54 човека, му липсваше инфраструктура, която да се справи с хиляди теоретици на конспирациите и ентусиасти, изсипали се в провинциална Невада. Местните власти се опасяваха от потенциално бедствие – хора, умиращи от дехидратация в пустинята и ядосани собственици на земи.

На 10 септември, девет дни преди събитието обаче, Робъртс се отказа. Пред медиите той заяви, че не иска да участва в организацията на фестивала и обвини Уест, че не е достатъчно подготвена за наплива от хора.

"Budweiser" предложи да спонсорира безплатно алтернативно събитие на "Alienstock" в „безопасно и чисто” място в центъра на Лас Вегас, а Робъртс призова хората да отидат там.

В отговор, Уест отказа да отмени концерта в пустинята, тъй като вече бе хвърлила хиляди долари от собствените си пари за събитието, каза тя пред журналисти, докато едва сдържаше сълзите си.

"Алиенсток ще се случи", каза тя, "независимо дали на някой му харесва или не."

Вече имаше организация за три конкурентни събития, които щяха да се случат в един и същи уикенд – едно в Лас Вегас, друго в Рейчъл и трето в Хико. Никой нямаше представа колко хора ще ги посетят.

Аз дойдох екипиран с торба, хавайски ризи и куфар с пълнители за електронна цигара, които се надявах да използвам като валута в случай на цивилизационен срив в пустинята, но тя трябваше да почака.

Събитието в центъра на Лас Вегас нямаше обещаващ старт, тъй като когато пристигнах малко след 19:00, мястото на открито, силно озарено със светещи неонови извънземни табели, беше предимно празно, с изключение на полицаите и местните журналисти. Имаше дори  плувен басейн, осветен в зелена светлина и наблюдаван от отегчен спасител.

Страхувах се, че нощта може да се окаже дълга и си поръчах едно уиски и вода.

Тогава хората започнаха да се прииждат. Всички бяха облечени в най-доброто си облекло с извънземна тематика – една жена бе екипирана в лъскав и гумен извънземен костюм от глава до пети. Друга беше с рокля с щампа на Рик и Морти. Имаше и хора, които носеха табели, гласящи "Зелените животи имат значение!".

Разговарях с двама души, които са шофирали шест часа от Тусон, Аризона, за да присъстват, като единият беше облечен с тениска на "Flat Earth Society" (Обществото на плоската земя), въпреки че каза, че е иронично.

Шпионирах и Мати Робъртс, който бе в центъра на събитието. Той носеше шапка на метъл групата "Slayer" и черна тениска, а дългата му тъмна коса бе пусната величествено по гърба му.

Той приличаше на самурайски господар, пиещ планинска роса, заобиколен от придворни. Най-накрая стигнах до него и той беше в изненадващо добро настроение.

"Абсолютно съм изумен от начина, по който се развиха нещата и е наистина невероятно" , каза ми той, докато подписваше автографи.

Отворих устата си, за да задам следващ въпрос, но той отново бе погълнат от тълпата. Към 21:00 часа вече имаше няколкостотин души, които спазматично танцуваха на музика наречена "Dubstep".

Една жена, която се представи като Шерил заяви, че е щастлива, че е на събитието, но разочарована, че не е било в пустинята.

„Това е първият път след Розуел, когато всички хора като нас се събират заедно. Дори и да не се случи нищо, поне се опитахме“, каза тя.

В този момент, диджеят спря музиката, за да благодари на Мати Робъртс и да поздрави  Боб Лазар. Тълпата избухна.

На следващата сутрин се качих в колата си под наем и се отправих на север.

Покрайнините на Лас Вегас – казината, стриптийз клубовете и безкрайните закусвални изчезнаха бързо. Вече имаше просто пустиня във всяка посока, зашеметяваща със своята необятност и строга красота. Покрай магистралата нямаше абсолютно нищо и забелязах, притеснително малко на брой бензиностанции.

Имах поне още два часа шофиране, но знаех, че вървя в правилната посока, тъй като всяко превозно средство, което срещах, беше или полицейска кола, или каравана, или новинарски микробус.

Първата бензиностанция, която видях, бе пълна с хора, които купуваха вода и пълнеха туби с гориво. На паркинга имаше фургон с надпис „Зона 51 – Идваме!”.

Накрая, на два часа северно от Лас Вегас, видях изхода за "State Route 375" –  пътят към Зона 51 известен с прозвището "извънземната магистрала".

По пътя за Рейчъл се спрях на конкурентния фестивал в Изследователския център за извънземни в Хико. Беше тежко за продавачите на сувенири, въпреки че все пак имаше няколко "запалени" уфолози.

Но те бяха по-скоро изключението, отколкото мнозинството. Очаквах повечето посетители на фестивала да са теоретици на конспирации, хора от типа "4chan" или типове от граничния политически спектър, но много и вероятно повечето бяха или напълно нормални, или чужденци в търсене на "истинската" Америка.

Двама млади мъже – швейцарец и японец ми казаха, че са приятели, които са се срещанали по време на курс по английски в Ню Йорк. Група британци ми казаха, че са пътували до западния бряг, но чули за щурмуването на "Зона 51" и решили да видят за какво става  въпрос.

Това може би беше най-често срещаната тема: „Е, аз така или иначе си мислех да предприема пътуване, така че…“

Когато направих последния завой за долината към "Зона 51" радиото, което до сега издаваше статичен шум, внезапно започна да свири "Má Vlast" на Сметана в зловещ, кристално съвършен звук. Извънземните, изглежда, бяха привърженици на класическата музика.

В този момент и Рейчъл влезе в полезрението ми – мъничко градче обсадено от коли, палатки и микробуси.

Освен полицаите, журналистите и организаторите на фестивала изглежда имаше едва няколко хиляди души – нито двата милиона, които бяха отговорили с "Да" на събитието във Facebook, нито 30,000-те шерифа, които изразиха своите опасения.

Противно на усилените предупреждения относно фестивала, нещата изглеждаха под контрол.

Съседите ми в къмпинга на паркинга бяха членове на пънк-рок група, наречена "Foreign Life Form" (Чужда форма на живот). Те не бяха част от планирания музикален състав, но когато чули за "Alienstock", си помислили, че това е тяхната съдба.

Те се опитваха да намерят организатора на фестивала, за да се добавят към списъка с групи, които ще свирят. За да бъдат дори още по-убедителни, те бяха боядисали лицата и ръцете си в зелено.

Другият ми съсед, ерудиран подкастър за историята на пушенето на трева от Орегон, носеше тениска с надпис „Заведи ме при твоя дилър“.

Той и синът му бяха изработили тениските по поръчка, а членовете на "Foreign Life Form" бяха разочаровани, че не можеха също да си купят.

Стигането до реалния вход в "Зона 51" отне още 20 минути шофиране по немаркиран и неасфалтиран път.  В края на пътя имаше военен контролен пункт, обграден от бодлива тел и заплашителни знаци. Знакът, забраняващ фотографията, очевидно не беше спазен.

Служители на реда от всякакъв вид – заместници на шерифа, щатски войници, охрана и рейнджъри в парка следяха внимателно всичко. Изглеждаха спокойни и изглеждаха така, сякаш се забавляваха толкова, колкото и разсеяните посетители. В края на краищата, ако трябва да сме честни, това може би беше тяхното извинение да участват в "щурмуването" на "Зона 51".

Доколкото знам обаче, никой всъщност не е направил дори опит за щурмуване, освен двамата холандски влогъри, които се опитаха да се промъкнат в периметъра две седмици по-рано и в резултат се озоваха в затвора.

АРЕСТУВАХА ВЛОГЪР С НАД 730 000 ПОСЛЕДОВАТЕЛИ, ПРОНИКНАЛ В ЗАБРАНЕНАТА "ЗОНА 51"

В допълнение към влогърите от YouTube и инфлуенсърите от Instagram, имаше и доста реални журналисти. Гледайки ги как се разхождат старателно с микрофоните ме подсети, че трябва да намеря някой интересен пресонаж, който може да ми даде интервю. Разговорлив фен на НЛО-та щеше да бъде перфектен, но останалите журналисти вече бяха окупирали повечето от тях.

Не бих могъл да избегна да забележа двойка мъже носещи огромни глави на мийма "Pepe the Frog". Влогърите сякаш ги боготворяха, а те се радваха да говорят пред камерите.

Под огромните маски се криеха двама млади латиноамериканци от Калифорния. Когато ги попитах какво мислят за връзката на жабата с алтернативното дясно, единият изглежда бе объркан, а другият кимна в знак на признание, но твърдеше, че символът е просто забавен.

Той каза: „Всичко е заради…“

"…миймовете", бързо допълни другият, като и двамата се разсмяха.

Попитах дали не е странно за тях, латиноамериканци, да приемат символ, свързан с бели националисти.

"Да, те понякога са малко… екстремни, но понякога имаш чувството, че са прави за някои неща", каза единият от тях.

„Като какво например?", попитах аз

„Като клоунския свят“, отговори той.

„Клоунски свят?“, попитах отново.

„Идеята, че всички живеем в свят на клоуни“, поясни той.

Малко след този разговор над "Alienstock" надвисна мъгла. Температурата падаше бързо, слънцето залязваше и ми предстоеше дълго пътуване до мотела. Бях обзет и от чувството, че трябваше да съм си тръгнал отдавна.

Сбогувах се с подкастъра за историята на пушенето на трева и потеглих към мотела.

На следващата сутрин се двоумях дали да предприема още едно пътуване до "Alienstock", но така и не успях да намеря силите да го направя. Беше време да се върна към цивилизацията… или поне в Лас Вегас.

На връщане, спрях на бензиностанцията в Аламо, близо до Рейчъл. Градът изглеждаше сякаш страда махмурлук, а все още предстоеше още един ден от фестивала.

Повечето от местните жители изглеждаха несигурни в чувствата си за цялата тази работа. Това беше благодат за местната икономика, да, но и финансова катастрофа за управата на окръга, като дори се носеха слухове, че районният прокурор планира да съди Кони Уест, Мати Робъртс и дори Фейсбук.

Повечето обаче просто изглеждаха развълнувани от идеята, че техните далечни и малки градчета могат да се превърнат в нещо по-различно от спирка за гориво по пътя за друго място.

Всички се заклеха, че догодина ще са подготвени по-добре.

Източник: The Guardian