В последните седмици проблемът с медицинските изделия, за които от години пациентите са принудени да доплащат огромни суми, отново е във фокуса на вниманието след разразил се скандал около решението на здравната каса да намали цените, на които плаща скъпите консумативи на болниците през тази година.

На война като на война – за пореден път станахме свидетели на това, че непозволени средства няма и пациенти и човешки животи могат да бъдат употребени в битката на интереси. Всичко започна в началото на април, когато Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) публикува списък с нови, по-ниски цени, на които ще плаща медицинските изделия на болниците през тази година. Това предизвика моментална реакция от страна на болнични директори. Най-остро реагира директорът на болница "Света Екатерина" и национален консултант по кардиохирургия проф. Генчо Начев, тъй като именно цените на някои консумативи в кардиологията са най- съществено орязани.

Законът на джунглата

Процедурата в момента е такава, че всяка болница прави търгове за необходимите й медицински изделия, фирмите се явяват на тях с различни оферти, поради което различните лечебни заведения си набавят едни и същи изделия на доста различни цени. Здравната каса от своя страна приема списък с пределни цени, на които възстановява след това разходите на болниците.

Здравната каса определя стойността, до която ще заплаща дадено медицинско изделие на база най- ниската оферта, която е предложена от фирмите, т.е. все пак взима предвид реално предложени продажни цени на фирмите. Тази година обаче допълнително е редуцирала цените въз основа на анализи на чужди пазари и постигнати по-ниски цени при търговете в някои наши болници.

По принцип колкото по-близка е плащаната от НЗОК сума до договорената при търговете на болниците, толкова по-малко пациентът в крайна сметка доплаща. Въпреки че агенция "Медицински одит" е засякла и случаи, при които изделие да бъде продадено на пациента от болничната аптека на десетократно по- висока от доставната цена. Тъй като пазарът на медицински изделия като клапи, стентове, стави, пирони и др. у нас е слабо регулиран (за разлика от фармацевтичния), болниците купуват, а пациентите доплащат тези консумативи в условия на абсолютно непрозрачни цени с калкулирани солидни комисионни.

Изолираните плахи опити на държавата да наложи някакъв ред и прозрачност на този пазар, естествено, срещат сериозна съпротива. Върховен израз на безсилието на държавата да се справи с интересите в този сенчест бизнес е признанието на бившия зам.-здравен министър Ваньо Шарков пред БНТ от 2016 година, когато на въпрос защо не се приложат механизмите на ценообразуване при лекарствата и за медицинските изделия, той отговаря:

“Ами честно казано, защото искаме да останем живи малко по-дълго време“, след което се оправдава, че се шегува, но уточнява, че все пак става въпрос "за много пари".

И понеже на всеки му се живее “малко по-дълго време“, битката за живот се води главно от всеки отделен пациент поединично и както може – събира пари от близки и познати, когато му се наложи да доплати за скъпо изделие, разпродава имущество, тегли кредит, а някои просто се отказват да водят тази битка.

Пациентът финансира от джоба си над 50% от пазар за 400 млн. лева

Пазарът на медицински изделия се оценява неофициално на около 400 млн. лева годишно, от които повече от половината идват директно от джоба на пациента. Бюджетът на НЗОК за изделия през тази година е 98 млн. лева и още 46 млн. лева са предвидени в бюджета на социалното министерство за изделия като слухови апарати, инвалидни колички и др. Отделно Фондът за лечение на деца плаща по 4 млн. лева годишно за поставянето на медицински изделия у нас.

Като цяло най-скъпи и съответно свързани с най-голямо доплащане от страна на пациентите са изделията в кардиологията, неврохирургията и ортопедията. Същевременно от години институциите и експерти коментират, че цените на някои изделия у нас са в пъти по-високи отколкото в други европейски държави, като една от причините са калкулираните в крайните цени солидни комисионни за лекари. Това беше потвърдено и от Националната агенция по приходите, която преди няколко години разкри 15 млн. лева укрит оборот за пет години в софийска фирма за медицински изделия в областта на неврохирургията и ортопедията.

Данъчните откриха, че на 136 лекари е била платени общо близо 8 млн. лева, като някои са си докарали по 600-400 хил лева, а други по-скромни суми от порядъка на 8-10 хил. лева.

Източник: mediapool.bg