Безапелационно най-голямата и обичана българска актриса е Стоянка Мутафова. Истинското й име е Стояна-Мария, но е объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка.

Родена е на 2 февруари 1922 в София. Завършва класическа филология в Софийския университет "Климент Охридски" и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър "Ив. Вазов" . Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър "Ал. Константинов", където работи от 1956 до 1991 г. През 2001 г. получава наградата "Паисий Хилендарски", а през 2002 г. орден "Стара планина", I степен.

Стоянка Мутафова е участвала в много български филми и театрални постановки.

Има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория. Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – чаровната Мария.

Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. С него се срещат в Народния театър, където тя започва работа като актриса, а той е студент във ВИТИЗ.

Ето какво разказва тя в интервю за Dir.bg.

– Госпожо Мутафова, как се чувства една актриса, която е била 70 години активно на сцената и стана на достопочтените 97?
– Ами, как да ви кажа, не се чувствам бабичка (смее се). Не ги усещам съвсем годините. Стара съм вече, много неща не са както преди, но все още успявам да играя в представлението "Госпожа Стихийно бедствие", пътуваме с книгата ми "Добър вечер, столетие мое!" – представяме я из страната. Искам, докато съм жива, да играя и да не се видиотя.

– Кое прави една жена успяла, реализирана напълно – и в личен, и в професионален план?
– Въпросът е много всеобхватен и зависи от гледната точка на всяка жена и нейните изисквания. За някои е да роди дете, да създаде дом семейство, за други да направи шеметна кариера, за трети – и двете неща да вървят заедно, балансирани.

Много е трудно, едното винаги е за сметка на другото. Но смятам, че една жена е реализирана щом стане майка, щом дари живот.

Кариерата е бошлав работа – я стане, я не. Пък и кой ти признава твоите успехи?! Всеки се прибира в къщата си и гледа себе си. Така, че да имаш само професионален успех, без да има кой да те чака у дома … не е реализация.

– Ако можете, какво бихте променили в живота си?
– Това, че се върнах в България от Прага. Имах голяма любов с Роберт Роснер. Той беше световноизвестен, работил е с Райнхарт.

Беше евреин и тръгва да бяга към Палестина. Но тук – засечка, не може да мръдне. Имаше две шоколадени фабрики. Една от тях беше на Пеев, те правеха шоколад в България. Неговото дете е заеквало, а Роберт се сдружава с някакъв човек, влиза в контакт. Води човека у Пееви и оправят детето за няколко месеца – започва да говори равно и гладко. Пеев взима Роберт под крилото си и така се спасява. След 9-ти беше преподавател в Театралната академия за кратко и си тръгна.

Цялото интервю прочетете на Dir.bg