Отказът на ДАНС дейността ѝ по използване на специални разузнавателни средства (СРС) да подлежи на институционален и граждански контрол дистигна нови висоти.

Ръководството на секретната агенция вече отказва дори да изпълнява влезли в сила съдебни решения, задължаващи я да предостави статистически данни за обема от СРС, поискани и разрешени от съда за една година, както и броя на лицата, спрямо които са били осъществени.

Става въпрос за решение на Върховния административен съд (ВАС) от края на 2015 г. по дело, заведено и спечелено от Българския хелзинкски комитет (БХК) по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Тъй като председателят на ДАНС Димитър Георгиев очевидно отказва да се съобрази с волята на магистратите, правният екип на правозащитната организация завежда срещу повторно дело, което отново приключва с окончателен съдебен акт срещу агенцията, съобщават в четвъртък от БХК.

Абсурдният случай се развива на фона на неотдавнашните констатации на председателя на Националното бюро за контрол на СРС-тата Бойко Рашков, че в нарушение на закона службата категорично отказва достъп на проверяващите от бюрото до материали, свързани с тази дейност.

"През 2017 г. в структури на ДАНС бяха осуетени три проверки, а още по-тревожно е, че това вече е официална позиция на ръководството на Агенцията. Тя е обективирана в писмо, в което се сочи, че представителите на НБКСРС нямат достъп до материалите, на които се основава искането за използване на СРС", посочи Рашков в годишния доклад на институцията за м.г.

Сигнал за притеснителната практика в агенцията е подаден до главния прокурор Сотир Цацаров, но засега реакция от държавното обвинение не личи. Предвид личната позиция на самия Цацаров по отношение на обхвата на действие на бюрото на Рашков, която съвпада изцяло с тази на Димитър Георгиев, последствия за шефа на ДАНС едва ли ще има.

В случая с делото, заведено от БХК, ВАС задължава за втори път агенцията да се съобрази със закона. Поисканата от комитета информация е за броя искания за използване на СРС-та, направени от службата през 2013 г., броя съдебни разрешения, както и за броя на лицата, поставени под подобен тип контрол през същата година

Тогавашният председател на ДАНС отказва да предостави поисканите статистически данни, въпреки че нищо в тях не представлява класифицирана информация по смисъла на закона. Аргументът за отказа обаче е, че в случая ставало въпрос за класификация като служебна тайна: "Информацията при осъществяване на координация и взаимодействие с представители на съдебната власт във връзка с извършваната оперативно-издирвателна дейност."

Становището на Административния съд София-град (АССГ), както и на ВАС обаче, е противоположно и магистратите категорично отсъждат,ч е агенцията няма законови основания да отказва достъп до подобна информация. Същото е окончателното решение и по повторното дело, след като настоящия шеф на службата на свой ред отказва да се съобрази с волята на съда.

"Тревожно е, че една агенция, подчинена на Министерски съвет, създадена с цел да защитава националната сигурност, систематично не спазва не само законови разпоредби, но и съдебни решения. С тези си действия агенцията застава срещу интересите на българските граждани, които са лишени от правна сигурност. Държава, в която съществува орган на власт, поставящ се над закона, следва сериозно да промени политиката си и да възстанови върховенството на правото", коментира по този повод ръководителят на правната програма на БХК адв. Адела Качаунова.

От БХК напомнят, че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) вече се е произнасял, че българското право не съдържа достатъчно гаранции срещу риск от злоупотреба, който е присъщ на всяка система на тайно наблюдение. Точно в тази връзка през 2013 г. отново бе създадено Националното бюро за контрол на СРС-тата. През последните години обаче се появиха недвусмислени сигнали, че работата му последователно е възпрепятствана, както от ДАНС, така и от главния прокурор.

Потвърждение на впчечатлението, че останалите институции неглижират контрола на СРС-тата и ролята на бюрото в него, бе целият казус около, меко казано,  безпрецедентното уволнение на неговия зам.-председтел Георги Гатев, както и факта, че парламентът така и не се зае с попълването на неговото място.

Източник: mediapool.bg