600 хиляди лева от парите на данъкоплатците отпусна държавата за ремонта на Пловдивската духовна семинария с правителствено решение, взето след личното предложение на премиера Бойко Борисов. Само няколко дни след посещението на министър-председателя в пловдивската епархия и обещанието му за финансова помощ, парите тръгнаха към митрополията.

Очаква се още близо три милиона лева публични средства да бъдат инвестирани в довършването на ремонта на манастира „Св. Петка Мулдавска”, заедно с прекарването на водопровод до обителта и ремонт на пътя до там.

Тази новина се изтъркаля в почти всички регионални и национални медии в последните дни. Бе представена като добрата история в иначе черния роден информационен поток. Вгледани в правителствения PR, доволните духовнически физиономии и тръпнещите в очакване на новите материални блага миряни, никой от колегите не насочи вниманието към онова, което се случва само на няколко километра североизточно от Мулдавския манастир- в село Дълбок извор. Там има ново Възраждане. Под купола на местния храм „Възнесение Христово” се случва чудото. В Дълбок извор е истинската, добрата новина,  останала обяснимо невидима за обществото- митрополит или висш държавник там не се е мяркал от години.

Без целеви субсидии, без правителствени обещания и високи делегации в селото, жителите  му запретнаха ръкави и решиха сами да си помогнат и да възродят изключителния си храм- паметник на културата от регионално значение, въпреки че според специалисти националният му статут е задължителен.

Църквата „Възнесение Христово“ е построена в бълбукащите години на Възраждането. Завършена е през 1853 година, като за това свидетелства гравиран надпис върху каменна плоча, поставена до южния вход на изумителната като изпълнение постройка. По план, храмът е трикорабен, базиликален тип, с полу-цилиндрично сводесто покритие. Градежът е каменен, включително сводовете на тавана.

По обеми и по визия прилича изключително много на митрополитския храм „Св. Марина” в Пловдив, като по никакъв начин не отстъпва по красота на черквата в сърцето на пловдивската епархия. Дори напротив. Към днешна дата между двете черкви има една огромна разлика- автентичността. Върху оригиналните стенописи в „Св. Марина” вече шаренеят винилови тапети. А между стените на „Възнесение Христово“ група реставратори работят като хирурзи вече шест месеца, за да възстановят оригиналните фрески на изумителния асеновградски майстор Алекси Атанасов, учител по рисуване на зографина от Чирпан и съратник на Левски- Георги Данчов.

Стенописите се реставрират не с пари от държавата или митрополията, а с дарителски средства. С каквито в последните две години се възстановява целият църковен комплекс.

Източник: Под тепето