Да се говори спокойно за делото срещу Десислава Иванчева и Биляна Петрова е невъзможно. Това отдавна не е просто съдебен процес, а нещо много повече – символ. За някои – на борбата с корупцията, за други – на това как статуквото мачка гражданите, осмелили се да му се опълчат.

Емоциите, с които е натоварено това дело, са нормални и обясними – то започна така още с ареста на двете жени – всички помнят няколкочасовото висене пред Спортната палата в София с обяснението, че се броят парите от подкупа, взет от строителния предприемач Александър Ваклин. Оказа се, че целта май е била друга – колкото се може повече камери да снимат.

Вината за тази показност е изцяло на прокуратурата и КПКОНПИ, авторите на акцията срещу Иванчева и Петрова. И макар че в съдебна фаза те до голяма степен изгубиха контрол върху процеса, лошото впечатление, което направиха с цирковете при ареста, остана. Ще остане и за в бъдеще. И тъкмо тези циркове са причината никой да не иска да повярва във вината на Иванчева. Показността, както и тоталното бездействие на прокуратура, КПКОНПИ, полиция, следствие и ДАНС срещу корупцията през последните 30 години доведоха до там, че дори да имат най-добри намерения, никой няма да им повярва. И това е единствено техен проблем.

Иванчева беше осъдена на 20 години затвор, Петрова на 15 години, а соченият за посредник при предаването на подкупа Петко Дюлгеров – на 12 години. Много важно е, че наказанията бяха наложени не за взет, а за поискан подкуп. Иначе казано – съдът не намери достатъчно доказателства, че те са приели рушвет, а само, че са поискали такъв. Формално това не е проблем, защото и искането на подкуп е престъпление, но е много показателно за всички хвалби на прокуратурата – че обвиняемите са светнали като коледни елхи, че са ги хванали с парите и т.н.

Много хора бяха  изненадани от присъдите, защото такава строгост е незапомнена. Как и защо се стигна до тези наказания вероятно ще се разбере от мотивите на съдия Иво Хинов. Редно е да се обясни, че процесът бе съставен от много фактори. За разлика от показния арест обаче други от тях не получиха подобно внимание, въпреки че са също толкова важни:

НЕ ПРОСТО ОБИКНОВЕНО ДЕЛО

Делото срещу Иванчева разтресе върховете на съдебната система и извади наяве голяма част от уродливостта на тази власт. Започнало уж като процес срещу корупцията, то бързо показа, че прокуратурата, която иначе само на думи е активна по тази тема, може да смачка всеки, стига да реши. Откъдето последва и логичният извод – щом гони само Иванчева, значи така иска. Това бе ясно илюстрирано с осеммесечното й държане в ареста, с абсурдните аргументи за задържането й (бавила преписки, все едно цялата администрация не го прави) и очевидното престараване на разследващите. Залогът бе особено голям и за антикорупционната комисия КПКОНПИ, която май няма с какво друго да се похвали. Година по-късно, вече затънала в скандалите около терасите на шефовете си, КПКОНПИ отчете акцията срещу Иванчева като голям успех.

Не бива да се забравят и нарушенията. По нареждане на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов бе проверено как делото за ареста на Иванчева се движело между инстанциите. Бяха открити множество нарушения, но проверяваните съдии се обединиха с прокурорите срещу Панов. А след това се оплакаха, че им е оказал натиск. Стигна се до проверка на Панов, която можеше да му коства дори поста. Тя бе прекратена в разгара на скандала с апартаментите на властта. Очевидно на някой не му се искаше да се занимава и със скандал по върховете на съдебната власт.

От това дело разбрахме, че шеф на съд (Георги Ушев, председател на апелативния спецсъд) може да ходи при съдия (Иво Хинов) и да иска от него бързо да изпрати делото за произнасяне на горната инстанция по жалба на прокуратурата, след като малко по-рано е освободил Иванчева и Петрова и под домашен арест. Освобождаването им бе спряно часове по-късно, в нарушение на закона, но почти никой не се впечатли от това. А впоследствие се оказа, че това е единственият случай, когато прокуратурата е искала подобна процедура по бързо спиране на освобождаването. Прецеденти да искаш.

От това дело разбрахме, че разследващите могат да броят и описват пари часове наред и пак да направят сума ти грешки и да объркат серийните им номера. Че може тефтерчето на Иванчева, уж солидно доказателство, да се окаже с чужд почерк. И че може току-що осъден да бъде моментално задържан в ареста с обяснението, че имал приятели, които може да му помогнат да се укрие. Та кой осъден няма приятели?! 

Разбрахме и че един съд може да оправдае решението си с аргумента – не търсете добрина, а справедливост. Сякаш съдиите са забравили основния римски принцип, че правото е изкуството на доброто и справедливото.

СЪДЪТ

Иванчева, Петрова и Дюлгеров бяха съдени в Специализирания наказателен съд. Тази институция бе създадена от първото правителство на ГЕРБ и заработи в началото на 2012 г. Първоначалната идея бе там да се гледат делата срещу организираната престъпност с цел по-бързо правосъдие. 

През 2017 г. отново ГЕРБ реши да прехвърли в спецсъда и делата срещу корупция. Т.е. към момента основният контингент на делата там са тези срещу организираните престъпни групи (наркотици, данъчни престъпления, рекет и др.) и тези за корупция – срещу висши държавни чиновници – от депутати и министри до кметове на райони. Тъй като спецсъдът има особена компетентност да гледа този тип процеси, там би могъл да бъде съден и обикновен гражданин, който не изпълнява никаква длъжност, ако в делото е замесено длъжностно лице – министър, кмет или депутат. Така стана и с делото срещу Иванчева – соченият за посредник Дюлгеров няма пост, но тъй като двете жени са длъжностни лица, следва делото да се гледа от специализирания съд.

В резултат на тези промени спецсъдът се превърна в най-важният. Там се гледат най-шумните дела, там са вперени всички погледи, съответно там е съсредоточена най-голяма битка за влияние.

СВИДЕТЕЛИТЕ

Пряк свидетел на искането, даването и предаването на подкупа има само един – Петко Дюлгеров. Според прокураутрата малко след ареста му (той бе задържан малко след Иванчева и Петрова, но в района на Народния театър) той се съгласява да разкаже всичко и дава показания срещу тях. Самият Дюлегров твърди, че е бил натискан да говори против двете жени. Още от самото начало на делото той се отрече от показанията си, дадени по време на разследването. Направи го и още веднъж преди финала на процеса, отново с обяснението, че му е бил оказван натиск, че не му е било позволено да се свърже с адвоката си, че на мясото е имало само служебен, който му е обяснил, че е по-добре за него, ако говори.

Отричането от показанията обаче не означава автоматично, че съдията ще ги зачеркне от списъка с доказателства. По закон съдът има право да преценява на кои доказателства да вярва. Т.е. може да избере да вярва на първоначално дадените показания, дори в тях да има противоречия или други пропуски.

По същия начин стои и въпросът с показанията на другия основен свидетел – изнудваният Ваклин. В неговия разказ също имаше неясноти, но дали съдът му вярва, би трябвало да стане ясно от мотивите към присъдата. В показанията си Ваклин така и не каза, че Иванчева му е искала подкуп. Всъщност по тази линия версиите на обвинение и защита почти съвпадат. И Иванчева, и Ваклин твърдят, че са имали една-единствена среща, по време на която тогавашната кметица на „Младост” почти е изгонила бизнесмена от кабинета си. Той твърди, че тя се е държала лошо, питала го много пъти как се казва и не обещала, че ще придвижи документите за строежа му. Ваклин казва, че подкуп му е бил поискан чрез Дюлгеров, а Иванчева твърди, че е искала строителят да направи дарение за района – детска площадка или друго.

Другите свидетели – предимно служители в общината в „Младост” разказваха едно и също – че никога не са виждали или чували Иванчева и заместничката й да искат подкуп от някого. Дарения – да, но рушвети – не.

СЛЕДЕНЕ, ПОДСЛУШВАНЕ И ГРЕШКИ

По това дело има множество специални разунавателни средства (СРС). В тях има и немалко грешки и неточности. Най-общо казано – службите подслушват и записват, а след това свалят на хартия и предават доказателствата на съда. Там обаче често пъти пише нещо съвсем различно от записа. Най-фрапиращият случай бе една фраза на Биляна Петрова: „Не искам децата да ходят в центъра”, която на хартия бе свалена като: „Не искам 10%”. Такива и други подобни грешки бяха поправяни в няколко съдебни заседания. Корекциите бяха нанесени заради настояванията на Иванчева и Петрова, които внимателно слушаха записите и сравняваха с написаното на хартия. С малки изключения обаче нанесените поправки не променяха особено смисъла на казаното. Имаше и доста случаи, в които в протокола се записваше просто „Не се разбира” заради лошото качество на записа.

КАКВО НЕ ЧУХМЕ

Слушането на СРС-тата спря, след като Иванчева и Петрова заявиха, че са нанесли всичките си корекции в тях. Съдът отказа да слуша пълните записи въпреки че прокуратурата настояваше точно за това. И затова не се разбра дали в записите има фразата за 3 по 75 хил. евро, за която прокуратурата твърди, че е на Иванчева. Нито стана ясно споменават ли се в СРС-тата Бойко, Цецо, има ли заплахи за разходки до Витоша, както твърдеше Иванчева. Чу се обаче разговор между Дюлгеров и Ваклин, в който соченият за посредник обяснява, че работи за 15-20% от сумата. Истинска мистерия се получи и с един друг запис – от общината в „Младост” при единствената среща между Ваклин и Иванчева. В него се чува как непознат мъж обяснява на строителния предприемач, че има оферта от специлизираната прокуратура, които срещу 15 хил. лв. можели да направят „да я няма”. Всички опити на адвокатите на Иванчева да разберат кой е този човек бяха неуспешни. А самият Ваклин каза, че не го помни.

КАКВО СЛЕДВА

Присъдите на Иванчева, Петрова и Дюлгеров се обжалват както от тях самите, така и от прокуратурата. Разследващите са недоволни, че тримата бяха осъдени само за поискан, но не и за получен подкуп.

Оттук насетне предстои делото да се гледа на втора инстанция от апелативния спецсъд с председател Георги Ушев, същият, който преди месеци искаше делото да му се изпрати бързо. Самата Иванчева наскоро заяви, че очаква да я осъдят и на втора инстанция. Подобно подозрение не е лишено от основание не само заради предишните действия на председателя на съда. Няколко съдебни състава от апелативната инстанция вече се произнасяха многократно по ареста на Иванчева и все намираха доказателства срещу нея. Сега същите хора вероятно ще решават и за вината й. До миналата година имаше законова забрана съдията, произнасял се по мярката за неотклонение, да гледа и делото по същество. Тази забрана бе премахната от депутатите.