Дори и драконите в "Игра на тронове" имат своите лимити и трябва да си починат поне за малко, пише New York Times.

В третия епизод от осмия сезон на "Игра на тронове", драконите на Денерис и Джон бяха удряни с оръжия, затрупани от хиляди бели бродници и последно, но не на последно място, преживяха битката с вече наистина мъртвия Визерион.

Нещо подобно се случи и в тазседмичния епизод, в който Регал бе прострелян цели три пъти с гигантски стрели от Юрон Грейджой.

Изглежда Денерис не осъзнава, че дори и драконите имат своите лимити.

Никога не би било добра идея да впуснете вече ранен от друга битка дракон в нова, дори и да изглежда, че може да лети и е добре.

Дани вече трябваше да е научила това след първия си полет с Дрогон: Драконите са доста издържливи, ако им се осигури достатъчно храна и време за възстановяване, за предпочитане на безопасно място.

Отказът на Денерис да остави драконите си да починат се оказа, че е рецепта за бедствие. Не видя ли, че Регал се бореше да лети? Той дори имаше дупки в крилата си!

Нейното решение е донякъде разбираемо, защото ако иска да остави драконите си да починат, то най-вероятно не е най-добрата идея да го направи далеч на север, защото снегът и ледът няма да са особено комфортни за тях.

Те могат да летят и смяната на обстановката със сигурност щеше да им се отрази добре. Драконите се чувстват добре, например в крайбрежни локации като Драконов камък, а изобилието от риба в морето определено щеше да запази местния добитък за храна на армията.

В случай, че не знаехте, докато бяха на север в Зимен Хребет, Дрогон и Регал са консумирали по 18 кози и 11 овце на ден, а дори и това не бе достатъчно за тях.

Крайбрежната локация обаче трябва да е малко по-далеч от враждебните води, което автоматично трябваше да дисквалифицира Драконов камък, който е изключително близо до Кралси чертог, а пък и полетът от Зимен Хребет до него е много дълъг и уморителен.

Това би имало значение само, ако Денерис възнамеряваше да си почине в Драконов камък.

Повечето от нещата, които знаем за издържливостта на драконите датират от гражданската война на Таргариените, наречена "Танцът на драконите" и историята на Слънчев огън – драконът на крал Егон II, за който се твърди, че е може би най-красивият дракон, който някога е съществувал.

Историята гласи, че след тежка битка, кралят и неговият дракон са били тежко ранени, като Слънчев огън е имал разкъсано крило, което не му позволявало да лети.

Тъй като драконът е бил твърде тежък, за да бъде преместен, той е трябвало да бъде изоставен на бойното поле, където първоначално се е хранил с труповете на загиналите, а след това с телетата и овцете, осигурени от кралските стражи, които са го защитавали.

Не след дълго, враговете на Егон II дошли, за да убият Слънчев огън, очаквайки да го намерят вече почти умрял. Той обаче само спял и първото копие, което било хвърлено към него само го раздразнило и враговете били посрещнати от гневен рев, примесен с драконов огън.

Слънчев огън се опитал да полети, но все още не бил достатъчно силен и паднал на земята неколкократно.

След като малкото оцелели избягали, още повече нараненият дракон някак си е успял да избяга, въпреки че не се знае как. Не е имало никакви следи, които да показват влачене или пълзене, като се има предвди фактът, че се е смятало, че драконът не може да лети.

Слънчев огън бил в неизвестност около шест месеца, но имало признаци, че прекарвал повечето от времето си скрит в някои тъмни гори и пещери близо до отдалечено рибарско селище.

Скъсаното крило на дракона впоследствие се възстановило дотолкова, че вече можел да лети, макар не много добре и не на много дълги разстояния.

Неговото възстановяване показва, че драконите, точно както прилепите, имат крилна летателна мембрана, която е крехка и склонна към разкъсване, но има свойството да се регенерира.

С течение на времето, Слънчев огън успява да прелети залива "Блекуотър", като убива друг дракон по пътя си и претърпява нови наранявания, а накрая се връща обратно в Драконов камък, където отново се среща с възстановяващия се крал Егон II.

Независимо от факта, че драконът вече е бил осакатяван три пъти, Егон летял всеки ден с него и двамата заедно започнали да възвръщат силите си. За съжаление обаче, Слънчев огън не бил напълно възстановен, когато Егон решил да го впусне в още една битка. Това звучи ли ви познато?

В тази битка един много по-млад и бърз дракон, наречен Лунен танцьор почти откъснал незаздравялото крило на Слънчев огън от тялото му, избол едно от очите му и разкъсал врата му.

Когато двата дракона паднали на земята, учудващо Лунен танцьор умира, а Слънчев огън оживява. Той никога вече не полетял и останал на мястото, където паднал, хранейки се с трупа на Лунен танцьор, овце и дори с главния съперник на крал Егон – неговата полусестра  Ренира Таргариен.

Вследствие на неговите рани обаче, след време той спрял да се храни и в резултат на това умрял.

Ако Слънчев огън бе получил достатъчно време да се възстанови напълно, той може би е щял да оживее, да бълва огън и да си похапва овце още доста време. 

Известно е, че драконите могат да живеят стотици години, стига да им се дава нужната храна и свобода. 

Изглежда обаче, че Денерис бе твърде фокусирана върху битката за Железния трон, че да помисли за своите собствени драконови деца и да им даде нужната грижа, вместо да бърза да отиде към Драконов камък, където един здрав и възстановен Регал може би щеше да успее да изтърпи новите наранявания и да избегне смъртноносните стрели на Юрон.

Източник: New York Times