Да получиш разрешение за пребиваване в България, когато си гражданин от друга държава в Европейския съюз, би трябвало да е лесно, нали? Уви, не и в България, където бюрокрацията е пуснала здрави корени, пише Том Джунс за Balkan Insight. 

Ако влезете в официалния сайт на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, ще откриете следното обещание: "Българското председателство ще работи по прозрачен начин, отворено към всички европейски партньори, и най-вече към всички европейските граждани." Макар на теория това звучи добре, на практика изобщо не е вярно. 

Преди 6 години започнах да посещавам България редовно, тъй като моята половинка е от тук. Три години по-късно реших да се преместя за постоянно в държавата и да кандидатствам за дългосрочно пребиваване. Въпреки че можем да пътуваме свободно между страните членки на Европейския съюз, преместването за по-дълго време в друга държава често представлява един по-сложен процес от ваканционния престой за няколко дни или седмици. 

Първата стъпка беше да посетя посолството в София, където ми посочиха какви документи ще са нужни. Те ме увериха, че като европейски гражданин, процедурата няма да представлява нещо повече от рутинна формалност. 

Следващата стъпка беше да отида до Дирекция "Миграция" на МВР. Мигове след като стъпих в сградата знаех, че нещата няма да минат толкова безпроблемно, както ме бяха уверили в посолството. Беше ясно, че това място нито е приспособлено за много посетители, нито пък за приятното обслужване на малкото хора, които можеше да побере. В оскъдното коридорно помещение се намираха няколко кабини с недостатъчно служители. Нямаше къде да се седне и в топъл ден атмосферата вътре наподобяваше на препълнен автобус.

Въпреки че нямаше почти никаква информация написана на друг език освен български, открих на коя кабинка трябва да се наредя, но повечето хора около мен имаха нужда от преводач, с което обема на посетителите в това малко пространство заплашително се увеличаваше. Всъщност единственият знак на няколко езика беше реклама, която предлагаше помощ на хора, които искат да се върнат обратно в държавата си. 

Процесът за кандидатстване за пребиваване като европейски гражданин в България е сравнително прост и ясен – има определен формуляр за попълване и се връчват копия от нужните документи. Първата ми молба, обаче, не беше приета, тъй като не бях посочил причината или по-скоро "начина" на моето кандидатстване: (1) с доказателство, че мога сам да се издържам, (2) с договор за работа, или (3) по брак. Аз можех да се издържам от работата ми на свободна практика, имах половинка от България, и отговарях на още много други критерии. Въпреки това моето заявление не беше прието. 

Вторият ми опит беше малко по-успешен. Избрах да кандидатствам с доказателство, че мога сам да се издържам, и след седмица получих разрешение за пребиваване. Но то беше само за три месеца – точно толкова колкото може да прекараш в страната без карта за пребиваване – оказа се, защото европейската ми здравноосигурителна карта беше валидна само за три месеца.

"Картата за пребиваване", която получих беше ламинирана бяла хартия с датите, които обозначават периода на пребиваване в страната. Нямаше снимка на нея, нито някакъв личен номер, който да можеш да ползваш, например, за да си отвориш банкова сметка. 

Междувременно сключих трудов договор с друга компания и веднага се върнах в Дирекция "Миграция", за да кандидатствам отново за продължително пребиваване, този път с моя договор за работа. Сега наистина ми трябваше картата за пребиваване, за да мога да си отворя сметка в банката, където да получавам заплата, а и за да мога да плащам здравните си осигуровки и данъци.

Най-накрая получих разрешение за продължително пребиваване за периода от две години и нито ден повече, колкото беше и трудовия ми договор. Когато уведомих посолството, те бяха изненадани, тъй като властите в България обикновено дават минимално 5-годишно разрешение за продължително пребиваване в страната, след което гражданите могат да кандидатстват за карта за постоянно пребиваване.

В следващия ми опит реших да пробвам да кандидатствам по последния начин – чрез брака с моята партньорка, която е българка. За наша изненада, служителите ни съобщиха, че "бракът вече не е причина за разрешително за пребиваване." 

Да получиш разрешение за пребиваване в България, когато си гражданин от друга държава в Европейския съюз, е като да се луташ в лабиринт, където някой постоянно сменя пътеките и изхода. Не е случайно, че България има лоша репутация, когато става въпрос за отношението към имигрантите.

С чувството, че в момента съм мамен, аз ще продължа опитите си за постоянно пребиваване в България след година, когато отново трябва да подновя последното ми временно разрешително.