Важно е гражданите да знаят какво е замърсяването на въздуха по часове в реално време, защото това има сериозни последици за здравето на хората, особено за по-уязвимите: тези с хронични заболявания, децата и по-възрастните. Това потвърждават Световната здравна организация и Европейската агенция за опазване на околната среда в отговори на запитване на "Дневник" .

Редакцията потърси от компетентните органи мнение важно ли е хората да бъдат информирани за нивата на замърсяване в реално време и коректно ли е да бъдат публикувани – по часове, а не само за изминалото денонощие, седмица, месец, година.

Причина за запитването ни към Европейската екоагенция и Световната здравна организация е фактът, че българската изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), която измерва и събира тези почасови данни за замърсяване, за съжаление не ги публикува в реално време нито като архив за изминали години. Самият министър на екологията, обаче, се позова на почасови данни при проверка с мобилната станция, за да съобщи, че в определени часове се наблюдавало замърсяване, за чийто източник той определи битовото горене.
В същото време в Полша – другата европейска страна с толкова сериозен проблем с мръсния въздух като България – именно държавните институции публикуват тези данни и ги правят все по-лесно достъпни за гражданите, показват ги по спирки и в мобилни апликации.

"Информацията за почасовото замърсяване на въздуха в реално време е важна, тъй като това е въздухът, който гражданите дишат във всеки един момент, там където живеят, работят или пътуват," заявяват от Европейската агенция за околна среда.

Идентичен е отговорът и от Световната здравна организация: "Почасовите данни за въздуха са полезен източник на информация за текущото състояние на въздуха и за динамиката му на местно ниво. Тези данни от измервателните станциите стават все по-достъпни за гражданите.

Какво прави смогът с човешкото здраве

Последствията за здравето от мръсния въздух са свързани както с краткосрочното, така и с дългосрочното излагане на мръсен въздух.

Краткосрочното – в продължение на няколко часа или дни, може да предизвика неблагоприятни и "остри" здравословни въздействия, докато продължителното – в продължение на месеци или години – има хронични последствия за здравето.

От СЗО обясняват, че краткотрайното излагане на мръсен въздух води до обостряне на симптомите при хора със сърдечни и респираторни заболявания, ограничена активност, повишена употреба на лекарства, увеличен прием на хора в болници или спешни посещения заради сърдечно-съдови и респираторни проблеми, както и повишена смъртност.

Ниво на излагане на хората

Измерените от станциите концентрации не могат директно да се отнесат към нивото на излагане на хората на замърсителите във въздуха, подчертават изрично от СЗО. Последното зависи и от концентрацията на замърсителите в средата, в която хората се намират, както и от времето, което прекарват в тази среда. Има и редица други фактори, които също имат значение – като начин на живот; време прекарано в затворени помещения; климатични условия, как и къде са разположени източниците на замърсяване и др.

Сегашното законодателство на ЕС (Директива 2008/50/ЕО) въвежда допълнителни цели, за да намали излагането на населението на по-малките фини прахови частици (ФПЧ2.5) и така да се намалят вредните въздействия върху човешкото здраве. Такава е т. нар. "национална цел за намаляване на експозицията" – която представлява процентното намаление на средната експозиция на населението (ПСЕ) на дадена държава-членка, определено за съответната година, Целта за България за ограничаване излагането на ФПЧ2.5 от 18 μg/m3 трябва да бъде постигната през 2020 г.

Показателят за средна експозиция на населението (ПСЕ) означава средното ниво, определено на основата на измервания в градски фонови пунктове за мониторинг, разположени на цялата територия на дадена държава-членка. Той следва да се оценява като средна годишна концентрация за три последователни календарни години. (за 2015 г. например се определя като средна годишна концентрация за 2013, 2014 и 2015 г.) Съгласно законодателството същият показател за ФПЧ2.5 е трябвало да бъде постигнато до 2015г. е 20 μg/m3. ПСЕ за 2015 е 23.24 μg/m3.

СЗО също работи по генерирането на данни за излагането на хората на замърсяване на въздуха, за да преценят здравните рискове в световен мащаб. Наскоро разработеният модел за интегриране на данните за качеството на въздуха (DIMAQ) предлага прогнози въз основа на данни от станции за мониторинг заедно с информация от други източници.

СЗО публикува оценки за България през 2016 г., когато средното излагане на ФПЧ2.5 е бил 27 μg / m3 (средна годишна стойност за страната)

Един добър източник за лесна проверка и сравнение е глобална карта на замърсяването на въздуха на СЗО 

Независимата гражданска инициатива вече измерва в много точки на България нивата на замърсяване и може да се следи лесно и бързо на http://www.airsofia.info/.

Продължете да четете ТУК!