Българите като че ли вече приемат по нов, по-спокоен, начин опасността от коронавируса. Изводът е от изследване „лице в лице“, проведено между 2 и 10 юли сред 806 души, от “Галъп”.

Въпреки по-високия процент положителни тестове през последния месец, българите сега гледат по-спокойно на ситуацията с коронавируса в сравнение с времето преди месеци. През юли 35% избират опцията „коронавирусът е огромна заплаха“, но 46% са по-близо до мнението „Коронавирусът е като грипа и не е толкова опасен“. Останалите се колебаят.

Почти всеки втори българин се страхува от коронавируса, сочи проучване (графики)

Вероятно това се дължи на своеобразно „обществено свикване“ със заплахата. Тя като че ли вече не е толкова непозната.

Въпросът ясно очертава различията между поколенията – сред най-възрастните закономерно надделява по-голям респект пред вируса, докато при по-младите по-чувствително разпространено е спокойното гледище.

Все пак повечето хора продължават да възприемат официалната теза по повод коронавируса – в станалата емблематична напоследък двойка, 47% одобряват Венцислав Мутафчийски, а 28% – Атанас Мангъров. Като че ли подкрепата за Мангъров е локализирана главно при представители на опозиционни партии като БСП и Слави Трифонов.

49%, например, подкрепят работата на националния щаб срещу коронавируса, а 34% не одобряват. На фона на отношението на обществото към вируса в последните седмици, тази подкрепа за действията на щаба изглежда по-скоро протоколна. Явно е, че българите вече в голяма степен разчитат на собствената си отговорност.

В този контекст е проверено и отношението към някои потенциални (само)ограничения заради вируса. Като че ли най-сериозни дялове респонденти приемат да ограничат посещения на молове и ресторанти, а най-малък дял са склонни да намалят времето с приятели.

Това, разбира се, се дължи и на жизнения стандарт, който – особено в случай на по-възрастните хора – не благоприятства посещението на търговски комплекси и ресторанти. В отговорите се оглежда и декларативност – особено що се отнася до молове и ресторанти.

Любопитното е, че работата от къщи събира осезаема подкрепа – 47% не биха имали нищо против често да работят от къщи, а 32% намират аргументи против.

Не се открива изявена подкрепа за дистанционното обучение. Тук обществото реагира по-скоро предпазливо и 46% се обявяват „против“, а 28% са „за“. Има и цели 26%, които не могат да преценят.

И тук е видима разликата в готовността на различните поколения да приемат нововъведения. А и може би немалко родители не биха искали децата да остават вкъщи.