Около скандалната сделка за продажбата на активите на ЧЕЗ в България на пазарджишката "Инерком" изникна въпросът за пробойните в законодателството. Те дават възможност стратегически предприятия, които са частна собственост, да се препродават без никакви гаранции за защита на обществения интерес и без възможност за намеса на регулаторите.

НОВАТА СОБСТВЕНИЧКА НА ЧЕЗ ГИНКА, ТВЪРДИ ЧЕ НЕ Е ФАСАДА

Проф. Валери Димитров, член на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание направи коментар по темата пред mediapool.bg. Позицията на проф. Димитров е изпратена и до председателите на енергийната, финансовата и правната комисия в парламента. Законът за енергетиката урежда Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) като колективен орган и съответно като институция с регулативни и надзорни правомощия.

На КЕВР е предоставена лицензираща власт (издава, изменя, отнема и прекратява) лицензи на енергоразпределителни дружества. Това е изрично уредено като правомощие на комисията в чл. 21, ал.1, т.1. Изключително странно е, че КЕВР има лицензираща власт, но няма правомощия да разрешава, съответно да одобрява предварително прехвърлянето на дялови участия в ЕРП-тата. Лицензионните режими имат своята нормативно- юридическа логика. Този, който лицензира, трябва да има и власт да контролира чрез разрешения и одобрения сделките с дялови участия (акции и дялове) в лицензираните дружества. Иначе се обезсмисля самият лицензионен режим. Ако не контролираш акционери и съдружници със съществено влияние върху дейността на лицензираното дружество, самото лицензиране не струва пукната пара като инструмент за защита на обществения интерес. Ако вземем за пример Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) като лицензиращи институции, ще видим, че те имат властта да упражняват надзор не само при лицензирането, но и при сделките с акции в банките, в инвестиционните посредници, в регулираните пазари, в пенсионноосигурителните дружества, в застрахователните компании и т. н. Обичайно нормативно решение е надзорът на БНБ и КФН да се упражнява при сделки с определен праг на прехвърляно дялово участие. Това е така нареченото квалифицирано дялово участие – 10 и над десет на сто от акциите и дяловете с право на глас или друго по размер участие, което позволява решаващо влияние върху дейността на лицензираното дружество.

Процедурите за издаване на предварителни разрешения (одобрения) са подробно и прецизно уредени в в съответните закони – Закона за кредитните институции относно банки, Закона за пазарите на финансови инструменти относно инвестиционни посредници и регулирани пазари (такъв пазар у нас е само фондовата борса), Кодекса за социално осигуряване относно пенсионноосигурителни дружества и т. н. Например придобиването на дялово участие в банка, което е квалифицирано (има специална дефиниция за такова участие), както и което участие надхвърля праговете 20, 33, 50 на сто от капитала на банката изисква предварително одобрение от БНБ. Процедурата по издаване на одобрението е уредена много добре в чл. 28, 28а и 28б от ЗКИ. Придобиването без одобрение е нищожно. Ако акциите са придобити на борса без одобрение, правото на глас по тях се блокира до последващото получаване на такова одобрение. При издаването на одобрението БНБ има дискреционна власт да прави преценки относно репутацията на купувача на дяловото участие, финансовата му стабилност, отсъствие на съмнения за изпиране на пари и т. н. и съответно да откаже или одобри придобиването, основавайки се на тези преценки (вж. чл. 28а, ал.3 от ЗКИ).Тези дискреционни преценки принципно не подлежат на съдебен контрол, въпреки възможността за обжалване отказа пред ВАС. Наскоро БНБ се произнесе по реда на тази процедура за купувача на дяловото участие на Софийска община в капитала на Общинска банка.

Аналогична е уредбата на процедурата по разрешаване от КФН на придобиването на дялово участие в пенсионно дружество, уредена в чл. 121ж от КСО. Необходимо е да се предостави такава разрешителна власт и на КЕВР по отношение на ЕРП-тата. Те са много по-важни за обществения интерес в сравнение с пенсионни дружества, банки, инвестиционни посредници и други подобни търговци, които все пак не са монополни доставчици на услуги, засягащи огромна част от българското население. Необяснимо е защо досега на КЕВР не са предоставени такива правомощия. Ако това бе така, сега нямаше да възникне с такава острота казусът с ЧЕЗ. Просто държавата се е лишила сама от необходим инструмент за защита на обществения интерес. Предлагам спешна промяна в Закона за енергетиката, с която КЕВР да бъде овластена с разрешителни правомощия, аналогични на тези, които са предоставени на БНБ и КФН. В Закона за енергетиката буквално трябва да се пренесат (препишат) разпоредбите от ЗКИ или от КСО, които уреждат разрешаването на придобиване на квалифицирано дялово участие, съответните по-високи прагове в капитала на лицензирано дружество. С преходна разпоредба новият режим трябва да се приложи и за висящия казус с ЧЕЗ. Това не е обратно действие на закона. В този смисъл е излишно да се поставя въпросът за одържавяване на ЕРП- тата. Държавата има достатъчно инструменти като регулатор и надзорник, за да реши проблема, без да се натоварва с качеството на собственик.