Докато британският парламент още спори по Брекзит, Европа гори или най-малкото пламва. Историята не може да бъде по-ясна. Руско-украинският конфликт в Азовско море е именно тази ескалация, предхождала в миналото катаклизмите на Стария континент. Една голяма сила третира малката с презрение. Малкият човек реагира с насилие, очаквайки приятели да му помогнат дипломатически, икономически, а след това и военно.

В продължение на четири години Украйна не се подчинява на стария прагматизъм, че ако споделяш границата си с мощен диктатор, трябва да действаш с изключителна предпазливост. Антикомунистите в Киев флиртуваха с НАТО – с насърчаването на САЩ – във време, когато Грузия също флиртуваше и балтийските държави вече бяха демонстрирали подобни симпатии. Владимир Путин цитира Елцин, като каза, че Русия "ще приеме това като пряка заплаха за сигурността на нашата страна". Когато Украйна избра прозападно лидерство през 2014 г., Москва подкрепи въстание в своите рускоезични източни провинции. Следваше нахлуването на Москва в Крим, а сега и затягането на примката на източните пристанища на Украйна.

Десет хиляди украинци вече са загубили живота си в тази тайна война.

Президентът на Украйна Петро Порошенко призова "съюзниците на страната да бъдат единни" срещу Русия. Той не уточни кои са или какво трябва да направят тези съюзници. След нахлуването в Крим на Москва от западните сили бяха наложени тежки търговски санкции. Както обикновено, такива мерки нямаха значим ефект.

Очевидно е, че в Европа вече липсва колективен форум, в който такива ескалации могат да бъдат обсъждани и евентуално решени. Няма лидер, няма надзорник, няма правдоподобен гарант на мира. Единственото обещание е от анархията.

А и разбрахте ли нещо от всички тези спорове в британския парламент досега?

Саймън Дженкинс, "Гардиън"