Защо нелегалното изтичане на музика е разрушително за изпълнителите?
През 1997 година "Radiohead" си представи бъдеще, в което технологичната зависимост и консуматорството извън контрол се сливат, за да образуват тъмна, цифрова празнота.
Третият албум на групата – "OK Computer", изобрази доста футуристични снимки на полицията за борба с безредиците по време на политически митинги и тревожният живот по предградията, обградени от безкрайни магистрали.
Групата сякаш предрече, че цифровият напредък, обещаващ и целящ да ни сплоти, вместо това ще корозира и предизвика хаос.
Голямата новина свързана с "Radiohead" от миналата седмица нямаше да звучи неуместно на фона на техносептичната визия на албума им за бъдещето.
Групата беше хакната, разкри китаристът Джони Гринууд във вторник, вследствие на което 18 часа неиздадена музика от сесиите им за "OK Computer" бяха откраднати.
От тях се искаше да платят 150,000 долара или този архив ще бъде качен в интернет безплатно.
Групата отговори на заплахите доста по-различно отколкото всички очакваха.
"Вместо да се оплакваме или пренебрегваме този факт, ние пускаме всичките 18 часа музика в Bandcamp в помощ на кампанията "Exctinction Rebellion".
Минути по-късно се появиха неозаглавени, неиздадени демота и ремикси в услугите за стрийминг, които феновете можеха да слушат безплатно.
Този ход бе оповестен като победа за артистите и среден пръст към хакерите, които в продължение на две десетилетия дерайлираха кампаниите за издаване на албуми, като незаконно хакваха и качваха в интернет албумите и то много често месеци по-рано.
Много думи се изписаха за финансовите разходи произлизащи от този проблем, особено след появата на уеб сайтове като Napster.
Според един доклад на Института за иновации в политиката, американски анализатор, интернет потребителите са теглели пиратска музика на стойност 12,5 млрд. долара, всяка година от 1999 г. насам.
По-малко е вникнато в емоционалната травма на артистите, които са виждали музиката си, често недовършена, открадната от личните им трезори и качена без тяхното съгласие.
Този месец Мадона сподели, че се е почувствала „изнасилена”, след като албумът й „Rebel Heart” излезе онлайн, преди дори да го обяви.
"Няма думи, които да описват колко съм опустошена," каза тя пред "New York Times".
Джай Пол, изгряваща R&B звезда, беше също толкова разстроен, след като дебютният му албум бе хакнат и публикуван онлайн, след което той не се показваше публично в продължение на шест години.
Връщайки се с първата си музика от 2013 година този месец, той разказа как е претърпял „един вид емоционален разпад“ и „се е оттеглил от живота“, погълнат от травма и мъка.
„Никой друг не виждаше ситуацията по същия начин, по който самият аз: като катастрофа“, пише той в отворено писмо.
"Най-трудното нещо, което трябваше да разбера, беше, че ми беше отказана възможността да завърша работата си и да я споделя в най-добрата й възможна форма … да видя мечтата си разкъсана пред мен бе ужасно трудно", добави той.
С други думи, не всеки е в състояние да реагира с безразличието на Radiohead.
Изтичането на музика често психически е трудно преодолимо за тях, защото това е сякаш нарушение на техния личен живот и креативност.
Дори и най-великите звезди на попа не са в безопасност:
"По дяволите", каза Риана пред феновете на Instagram по-рано през март, след като албум от неиздавани песни намери пътя си към сайтовете за споделяне на файлове и в крайна сметка тя се присъедини към Бионсе, Скрилекс, Карън О, Бьорк и Лана Дел Рей – само една малка част от изпълнителите, чиито албуми са откраднати и качени против техните желания.
Такива хакове обаче могат да се случат по много начини – в миналото бяха обвинявани студийни работници, служители на звукозаписните студиа и журналисти, които са получили ранен достъп до музиката.
В наши дни, повечето лийкове възникват, когато музиката е качена в онлайн облачно пространство, защото хакерите разбиват паролите, получават достъп до музиката и я споделят.
Смята се, че повечето хакове се извършват без някакъв замисъл, а случаи с изнудване, както при "Radiohead", са рядкост.
Това се случва по същата причина, която доведе до публикуването на стотици лични снимки на известни личности през 2014 година – просто защото хакерите могат.
Ади Ледерман, израелският хакер, отговорен за изтичането на албума на Мадона бе осъден на 14 месеца затвор, но на други места законът не е толкова ефективен.
Тъй като хакерството се превръща в житейски факт, трябва да се запитаме дали все повече и повече изпълнители ще намират музиката си качена в интернет доста преди официалното им издаване?
Феновете на Radiohead не изглежда да са имали против да получат 18 часа от репетициите за "OK Computer", които проследяват еволюцията на албум, продължаващ да дефинира рока от 90-те години.
В други случаи обаче, изтичането на недовършени песни рискува да унищожи мистиката на албумите, като при Джай Пол и други, тези лийкове могат да доведат до неуспеха на самите албуми.
Добрата новина за изпълнителите е, че в един свят, в който хората свалят нелегално все по-малко и все повече и повече използват стрийминг услуги, в крайна сметка се случва така, че феновете да нямат интерес към лийковете.
Истината обаче е, че за световно известни успешни групи и изпълнители, няма особено напрежение дали това ще се случи.
При тях чувството за нестабилност е почти изчезнало и в случай, че нещо такова се случи, то артистът може да се противопостави и да се позабавлява с враговете си без почти никакви последствия.
За изпълнителите, които нямат такова влияние или финансова стабилност, такива хакове все още представляват огромна заплаха.
В крайна сметка, чакането за една по-укрепена, по-здрава и продуктивна музикална индустрия все още продължава.
Източник: The Guardian
Коментари