В България има десетки служби, които могат да поискат следене със специални разузнавателни средства (СРС). Като се започне от МВР с всичките му четири главни и 28 областни дирекции, ДАНС и териториалните й звена, прокуратурата, разузнаването, военна полиция, отскоро и новата антикорупционна комисия (КПКОНПИ).

Срещу тази тълпа от подслушвачи има една институция, създадена с идеята, че трябва да ги следи и контролира как работят – Националното бюро за контрол на СРС. То е слабо известна държавна структура, а всъщност е сред най-важните. Защото е

единственият държавен орган, който може да извърши проверка

по жалба на гражданин за това бил ли е незаконно следен.

За Бюрото обикновено се говори, щом стане някакъв скандал. Когато преди години започна аферата „Червей”, проверката в Софийски градски съд бе възложена на тази структура. Тогава се установи, че бившата шефка на съдилището Владимира Янева е разрешила на ДАНС да следи информационната система на МВР за около 300 дни в нарушение на закона. Агенти на ДАНС бяха обикаляли дирекции на МВР по места и се бяха включвали в сървърите на полицията уж в опит да установят има ли незаконно изнасяне на информация от МВР. Скандалът „Червей” коства поста на Янева, която впоследствие бе и осъдена условно заради незаконните СРС-та.  

Следенето на МВР от ДАНС с разрешение на съда бе само черешката на тортата. Години преди това се говореше как масово се подслушва, как по времето на Цветан Цветанов в МВР следенето бе поголовно и как самата Янева даваше съвети на службите така да подготвят исканията си, че да се намали изкуствено броят на СРС-тата, понеже обществото е чувствително на тази тема.

Иначе казано – проблемът със следенето е стар и с добри традиции. Както са и нарушенията при прилагането на СРС-та. Има случаи, когато СРС е искано и разрешавано за престъпление, за което законът не предвижда такова нещо, т.е. напълно незаконно. Но това не е пречка да се поиска от разследващ и да се одобри от съд. Такива случаи станаха известни благодарение на това, че има Бюро за контрол на СРС-тата, което да прави проверки.

От няколко седмици Бюрото пак е във фокуса на общественото внимание, но не заради нередност, която е разкрило. Напротив, този път скандалът е вътре в самата структура. Председателят на Бюрото Бойко Рашков обяви, че членовете на органа отказват да правят проверки, не ходят на работа и саботоират дейността на структурата. Резултатът –

през изтичащата година не е открито нито едно нарушение при прилагане на СРС.

Това е доста странна статистика на фона ежегодно установяваните проблеми. Още повече у нас, където почти всяка предизборна кампания е доминирана я от записи с политици, я от прокурорско разследване, свързано с тях. Но изведнъж се оказва – СРС-та има, нарушения – не.

Къде е проблемът? Мандатът на сегашния състав на Бюрото изтича скоро и парламентът трябва да избере нови членове. Кандидати са досегашните членове Огнян Стоичков (номиниран от „Атака), Огнян Атанасов, кандидатура на ГЕРБ и Илия Ганев (предложен от БСП). Досегашният председател Рашков също се кандидатира за нов мандат, но почти няма шансове да го спечели, след като миналата година се скара с главния прокурор Сотир Цацаров, шефа на ДАНС Димитър Георгиев и бившия вътрешен министър Валентин Радев. Рашков обяви, че при подслушването се вършат множество нарушения, а тримата в един глас отрекоха. След това от ГЕРБ заявиха, че щом изтече мандатът на Рашков, ще се търси друг човек на мястото му.

Дни преди официалното изслушване в парламента, Рашков обяви, че тримата му колеги имат стотици дни отсъствия от работа през последните пет години (в един случай – над 400 дни) и блокират искани от него проверки в съдилища, прокуратуратури и други структури, които могат да искат СРС-та. В резултат през 2018 г. Бюрото е извършило едва 10-15% от проверките, които прави годишно.  И, естествено, нарушенията са нула.

Още по-страшното е, че има един случай, в който е установено, че обвиняем по дело е следен и подслушван незаконно. Бюрото обаче гласува да му се отговори точно обратното – че няма нарушения. За това решение гласуват трима от четиримата му членове. Само Рашков настова човекът да се уведоми, че е следен незаконно. Другите не се съгласяват. Месеци по-късно по съдията по това дело записва, че СРС-тата са незаконни и затова няма да ги счита за годни доказателства.

Тази срамна история ясно показва какво може да се случи, когато един държавен орган, създаден, за да пази гражданите от произвола на други институции, реши да не работи. Никой не отрича, че нещата са се случили точно по този начин. Тримата членове на Бюрото или мълчат, или твърдят, че когато са гласували да се отговори на следения, не са имали пълната информация по случая.

На всички тези факти обаче депутатите, чиято отговорност е да изберат членовете на Бюрото, реагираха с пълна незаинтересованост.

"Не кореспондира с авторитета, който трябва да градим на българските институции. Подобни теми не са поставяни като проблем при отчетите и докладите на Бюрото за контрол на СРС. Това е доста тенденциозно (отношение) от председателя към всички останали кандидати за членове. За нас е важно, че всичките кандидати отговарят на изискванията". Това бе изказването по темата на Цветан Цветанов. С отсъствието от работа на членовете на Бюрото отказа да се занимава и шефът на парламентарната комисия за наблюдение на службите Димитър Лазаров. А срещу Рашков прозвучаха и заплахи за дела.

В обобщение – отсега е ясно кои ще са новите членове на Бюрото и кой ще е новият му шеф. Това няма да е Рашков, който говори за нарушения при прилагането на СРС-та и в парламента, и от телевизионния екран. Вероятно следващият председател ще е някой по-мълчалив. Или ще говори само в правилната линия – СРС-та има, нарушения – не.