Как "Манчестър Сити" промени тактиката си, за да контрира тази на "Ливърпул"?
Футболът определено се промени през далечната 2008 година, когато Пеп Гуардиола стана мениджър на Барселона. Спортът все пак се развиваше, но онова, което Гуардиола постигна в Барселона с отбор играчи на световно ниво, промени представите за това, което се смяташе за възможно. Именно тази философия продължава да го води и подчерта успеха на Манчестър Сити през последните два сезона.
В много редките случаи, когато нещата сякаш вървят срещу него, Гуардиола стои зад решенията си:
"Спечелих 21 титли в седем години: три купи годишно се правят по този начин. Съжалявам, момчета. Няма да се променя", каза той в първия сезон без трофей в Англия.
Той е най-известен с проучванията, които прави относно опонентите си. Една от силните му страни е, че се вглежда в детайлите в дълбочина и има портфолио от редица задълбочени статистики и диаграми под ръка, но какъв би бил смисълът от тях, ако той не ги използва?
Имаше доказалтества за това дори срещу "Брайтън" в неделя. Отборът на Крис Хютън е спечелил само два от предишните си 17 мача, а "Манчестър Сити" вече ги бе побеждавал два пъти този сезон.
Въпреки този факт, Гурадиола не използва същата тактика, а вместо това наложи странна формация 4-4-1-1, като постави Рахим Стърлинг като втори нападател, а Бернардо Силва и Рияд Марез като широки полузащитници.
Може би това бе в резултат на полуфинала на ФА Къп, където "Брайтън" успя до голяма степен да държи Сити на една ръка разстояние. Гуардиола най-вероятно очакваше "Брайтън", който допусна само три гола в предишните си четири игри, да "свали щорите" и да изчака бурята да премине и с тази тактика целеше да развали плановете му.
По време на мача обаче, "Брайтън" играеше доста свободно и след като "Манчестър Сити" направи няколко опита за удар към вратата, а Стърлинг изглеждаше доста неефективен в неговата централна роля, тимът се върна към старата и позната формация 4-3-3.
Това винаги е била най-сигурната формация за Гуардиола, защото ширината която се предлага от двете крила е от съществено значение за "разгъване" на играта.
Говорейки за това, този сезон видяхме много повече игра от Бернардо Силва и по-малко от Кевин де Бройне, който до голяма степен отсъстваше заради контузия. Стърлинг беше дори още по-ефективен атакувайки от фланга, а Джон Стоунс бе засенчен от Емерик Лапорт.
В основата си обаче, това бе "Манчестър Сити", който познаваме. Успешните пасове бяха 89% – същият процент като миналия сезон. Притежанието на топката спадна малко от 66.4% до 64%, но ударите във врата на противника сравнено с ударите към вратата на Сити се подобриха от 17.5/6.2 до 18/6.3. Отборът имаше дефицит от две точки и 11 по-малко отбелязани гола, но имаше и два по-малко допуснати гола.
Имаше и усещането, че този сезон "Манчестър Сити" често играеше в своето поле. Игрите им, особено през втората половина на сезона, когато загубиха само три точки, се развиваха сякаш по шаблон – те поемаха водещата роля и след това, вместо да преследват по-високи резултати, те предпочитаха контрола.
В 16 мача този сезон, отборът доби преднина в рамките на първите 15 минути и само при един от тях – загубата от "Нюкасъл", те не успяха да спечелят.
След загубата си от "Нюкасъл", тимът успя да не допусне нито 1 гол в 10 от 14 мача и контролът на топката се превърна в техен приоритет .
Това може би обяснява защо играта на "гражданите" изглежда е оставил някои фенове недоволни през този сезон – тя определено не бе толкова вълнуваща отколкото завладяващата игра на "Ливърпул".
Работата е там, че това е незначително за Гуардиола, защото работата му е да печели и той продължава да го прави с пълна сила.
Иронията е, че ранното повеждане и контролът след това са били главните методи на "Ливърпул" през славните дни на Бил Шанкли и Боб Пейсли.
"Манчестър Сити" обаче използваха този метод, за да достигнат до нови висоти. Техният успех от 14 поредни победи, които им осигуриха за титлата, е втората най-дълга поредна победна серия в историята на Английската висша лига. Дори самите те държат и първото място с 18 поредни победи през миналия сезон.
Може би най-впечатляващият момент за този сезон дойде миналия октомври, когато "гражданите" отидоха на Анфилд и загубиха с 4-3. Формацията 4-3-3 си замина и на нейно място дойде 4-4-1-1 със Стърлинг и Марез, където Давид Силва играеше като втори нападател а Кайл Уокър често изпълняваше функцията на трети централен защитник.
Очакванията на Гуардиола може би не бяха изпълнени, но отборът му успешно осуети "Ливърпул" и дори щеше да спечели, ако Марез не бе пропуснал дузпата във второто полувреме.
Треньорът на "гражданите" твърди, че няма да се промени, но може би има нужда, особено срещу най-големият си съперник. Да, равенството бе резултатът, който му спечели титлата, но в края на краищата всичко бе едно и също с доза допълнителен прагматизъм.
Източник: The Guardian
Коментари