Стотиците милиони задължения на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) към чужди фондове за лечението на българи в ЕС се трупат основно за оказване на спешна помощ и лечение на временно пребиваващи. Едва 10%-15% от годишния разход е за планово лечение на българи, които не могат да получат лечение у нас. Това показват данни на НЗОК за разходите ѝ в периода 2015-2018 година, предоставени на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация.

За 4 години платените от НЗОК суми за лечение на българи в ЕС нарастват повече от двойно – от 30 на 70 млн. лева. От тях между 60% и 70% са за оказване на спешна и неотложна помощ в друга държава членка с европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК). Между 20-25 на сто са за медицинска помощ на дългосрочно командировани от български компании и институции служители и техните семейства, както и за пенсионери, регистрирали се в здравната система на държава, в която работят техни близки. И едва 10-15% са за планово лечение на българи, които не могат да се лекуват тук, в това число и деца.

Година след скандала с дълговете няма анализ за причините

Дългът на НЗОК към чуждите здравни каси беше в основата на скандала, който се разрази точно преди година и доведе до оттеглянето на бившия ѝ управител проф. Камен Плочев . През февруари миналата година Плочев поиска актуализация на бюджета на НЗОК заради задълженията към чуждестранни фондове, които към онзи момент бяха с общ размер 271 млн., от които 133 млн.лева – просрочени. Това провокира конфликт между него и здравния министър Кирил Ананиев, който настоя институцията да се разплаща в рамките на вече гласувания ѝ бюджет.

В резултат на това от тази година НЗОК разполага с удвоен бюджет за лечение в чужбина, с който трябва да изчисти дълговете си до 2021 г . И до момента обаче НЗОК не е представила публично анализ относно причините за дълговете и има ли в крайна сметка нещо нередно в тях, каквито спекулации се появиха в разгара на скандала.

Или просто проблемът се изчерпва с грешно бюджетиране и подценяване на разходите в последните години. Липсва и анализ на последиците от просрочените задължения, като НЗОК панически отрича това да е причина за отказ на лечение на български граждани в ЕС, макар пациенти да твърдят друго. За сметка на това общественият дебат се фокусира върху проблемите на плановото лечение. Представители на надзорния съвет на НЗОК, лекари, БЛС и дори новият управител на касата д-р Дечо Дечев лансираха тезата, че е добре повече средства да остават за лечение у нас, като се създадат условия терапиите да се провеждат тук, а не в чужбина. Това беше и един от аргументите за закриването на Фонда за лечение на деца и прехвърлянето му в НЗОК, което трябва да се случи от 1 април, но правилата, по които ще стане, са все още неясни.

НЗОК дължи 286 млн. лв, от които 135 млн. лв. са просрочени

Дългът на НЗОК към чужди фондове за лечението на българи в ЕС е нараснал с 26.7 млн. лева за година, а просрочените задължения са се увеличили с 15.8 млн. лева. Към края на 2017 г. общите задължения на НЗОК към чужди каси са възлизали на 259.1 млн. лева, а към края на 2018 г. те са достигнали 285.8 млн. лева.

Просрочията, които не са погасени след изтичането на законовия срок от 18 месеца според европейския регламент, са били 119.4 млн. лева в края на 2017 и 135.2 млн. лева в края на 2018 година. Реално, от скандала през миналия февруари, до края на годината просрочените задължения са нараснали само с 2.2 млн. лева.

За какво плаща НЗОК?

За 4 години платените от НЗОК суми за лечение на българи в ЕС нарастват повече от двойно – от 30 на 70 млн. лева. Касата плаща само за лечение в рамките на ЕС по три направления: За оказване на спешна помощ на българи при престоя им в друга страна (с европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) – документ, въз основа на който при престоя си в друга държава членка на ЕС здравноосигурените лица могат да ползват спешна и неотложна здравна (медицинска и дентална) помощ според законодателството на съответната държава на престоя.

За лечение на дългосрочно командировани служители и техните семейства и пенсионери, чиито роднини работят в друга държава-членка (с формуляр S1) – с този формуляр лечение получават командировани от български фирми и институции служители и техните семейства, но и български пенсионери, които се регистрират при свои работещи близки в държава от ЕС. С този формуляр те ползват в държавата по пребиваване медицинска помощ в пълен обем, гарантиран и за местните осигурени лица, но сметката плаща НЗОК.

За планово лечение на българи, които не могат да бъдат лекувани в България (с формуляр S2)- когато лечението не се извършва у нас или при невъзможност за провеждането му в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове в България. Отчитат се също прогнозата за резултата от лечението, както и дали е с еднаква ефикасност у нас и в други държави.

Основните разходи са за спешна помощ и временно пребиваващи

През 2015 г. НЗОК е възстановила на другите държави членки суми в общ размер на 30.1 млн. лева за 17 000 случая. От тях 20.5 млн. лева за спешно и неотложно лечение срещу предоставена ЕЗОК; 8.5 млн. лева за лечение на временно пребиваващи с формуляр S1 и 1.1 млн. лв. са за планово лечение с формуляр S2. През 2016 г. НЗОК е възстановила на другите държави членки суми в общ размер на 37.2 млн. лв. за 28 000 случая. От тях 23.5 млн. лв. за спешно лечение; 8 млн. лева за лечение на временно пребиваващи с формуляр S1; 5.7 млн. лв. са за оказано планово лечение с формуляр S2.

През 2017 г. НЗОК е възстановила на другите държави членки суми в общ размер на 57.2 млн. лева за 47 000 случая. От тях 37.7 млн. лв. са за спешна помощ, 12.3 млн. лева за лечение на временно пребиваващи с формуляр S1 и 7.1 млн. лева за планово лечение с формуляр S2.

През 2018 г. НЗОК е възстановила на другите държави членки суми в общ размер на 71.5 млн. лв. за 51 000 случая. От тях 47.6 млн. лева са за спешна помощ; 16.2 млн. лева са за лечение на временно пребиваващи с формуляр S1 и 7.5 млн. лв. са за планово лечение с формуляр S2.

Основната част от разходите на НЗОК за лечението на временно пребиваващи с регистрационния формуляр S1 са в Германия, като от 2015 до 2018 г. възстановените от касата суми са нараснали от 2.3 млн. лева на 8 млн. лева. Възстановените на Франция суми са нараснали в този период от 622 000 лева на 2.3 млн. лева. Възстановените на Испания суми варират рязко – от 204 хил. през 2015 г., 0 лева през 2016 г, 164 000 през 2017 г. и 3.5 млн. лева през 2018 година. По около 3 млн. лева годишно плаща НЗОК за лечение в Австрия с този регистрационен формуряр.

Източник: Медиапул