Вандалските надписи "Ради, Павчо, 2019, Антов" в залата с рисунките в пещера "Магура" са покрити, съобщава Dir.bg.

"Взели сме си поука от тази неприятна случка. Вече галерията с рисунките ще се отваря и затваря за определена група. Всяка група ще бъде придружена от двама служители. Екскурзоводът ще си върши работата и ще запознава хората с нужната информация, а друг служител ще следи за реда. Екскурзоводът ще отключва като водач вратата на галерията с рисунките, а вторият човек ще бъде последен и ще заключва. Вярваме, че така няма да допуснам нови поражения", увери кметът на Белоградчик Борис Николов. Той допълни, че няма щети по основните рисунки.

"По време на първия ми мандат като кмет, което беше 1991-1995 година, имаше проблеми с посетители. След това имаше и период, в който в залата не се допускаха хора, но сега всички могат да се любуват на уникалните рисунки", поясни още Борис Николов. Той добави, че от години вече има голяма врата, която се отключва и заключва, когато има посетители, а пред пещерата има сложени и камери.

КМЕТЪТ НА БЕЛОГРАДЧИК СЕ ОПИТА ДА ЗАМАЖЕ КАТО "ФАЛШИВА НОВИНА" СКАНДАЛА С НАДПИСИТЕ В "МАГУРАТА"

"Имаме няколко идеи, за да опазим нещата. Обмисляме да сложим камера и в самата залата с рисунките в пещерата. Също така смятаме да направим и точни копия на рисунките, които да изложим навън. Преди години имаше проблеми с туристи, които разглеждаха пещерата. Когато групата е голяма, тя започва да се бави, а екскурзоводът е един", добави кметът.

Пещерата "Магура", която се намира в близост до Рабишкото езеро и Белогардчишките скали, е обявена за национална културна ценност през 1965 г. Праисторическите рисунки са издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях представят образите на животни, растения и шахматни пана.

НАДПИСИТЕ В "МАГУРАТА" НЕ СА ЗАСЕГНАЛИ РИСУНКИТЕ, НО НАРУШАВАТ ЦЕЛОСТТА НА ПАМЕТНИКА, СПОРЕД ЕКСПЕРТ (СНИМКИ)

Рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Най-ранните са от преди 7000 години. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е направен с голяма точност и прецизност на записите.

Източник: Dir.bg.