Фабриката "New Sky Metal", е част от процъфтяваща индустрия за електронни отпадъци в Югоизточна Азия, започната вследствие на решението на Китай да спре приемането на електронния отпадък на света, който отравяше земята и хората в страната.

Тайланд се превърна в център на индустрията, въпреки протестите на активисти и борбата на правителството да балансира конкуриращите се интереси на обществената безопасност с печалбите, които ще бъдат получени от доходната търговия.

Миналата година Тайланд забрани вноса на чужди електронни отпадъци, но въпреки това в цялата страна се отварят нови фабрики и се обработват тонове отпадъци, твърдят мониторингови експерти от индустрията.

"Eлектронните отпадъци трябва да отидат някъде, а китайците просто преместват своите цели в Югоизточна Азия", твърди Джим Пукет, изпълнителен директор на "Basel Action Network", която провежда кампании срещу изхвърлянето на боклук в бедните страни.

„Единственият начин да спечелите пари е да получите огромен обем евтина, нелегална работна ръка и да замърсявате околната среда изключително много“, добави той.

Всяка година 50 милиона тона електронни отпадъци се произвеждат в световен мащаб, според Организацията на обединените нации, тъй като потребителите са свикнали да изхвърлят старите си устройства и се сдобиват с нови.

Идеята за рециклиране на тези джаджи звучи добродетелно – безкраен цикъл на технологична полезност, но е мръсна и опасна работа, която извлича малките количества благородни метали – като злато, сребро и мед – от телефони, компютри и телевизори.

Години наред Китай поемаше голяма част от електронните отпадъци по света. През 2018 г. обаче, Пекин затвори границите си за чуждите електронни отпадъци, а Тайланд и други страни от Югоизточна Азия, с тяхното слабо прилагане на закони за околната среда, лесно експлоатирана работна ръка и връзките между бизнеса и правителството, видяха в това възможност.

„Всяка електрическа верига и всеки кабел са много доходоносни, особено ако няма загриженост за околната среда или за работниците“, казва Пенчъм Саатанг, ръководител на активистката група "Ecological Alert and Recovery Thailand".

Докато държави от Югоизточна Азия като Индонезия, Малайзия и Филипините отхвърлят някои пратки с отпадъци от западните страни, Тайланд е първата, който предприе по-систематични действия за отказ на електронния боклук, пристигащ на нейните пристанища.

През юни миналата година Министерството на промишлеността на Тайланд издаде забрана за прием на чуждестранни електронни отпадъци, а полицията направи обиски на най-малко 10 фабрики, включително "New Sky Metal".

"Фабриката е затворена… напълно затворена", каза през септември Юттана Пулпипат, ръководител на митническото бюро в пристанището Лаем Чабанг.

"В Тайланд вече не влизат електронни отпадъци", добави той.

Неотдавнашни данни обаче показват, че фабриката все още работи, както и много други, което е ясно отражение на слабата регулаторна система и корупцията, която е превзела страната.

След забраната  28 нови фабрики за рециклиране, повечето от които се занимават с електронни отпадъци, започнаха работа в една провинция източно от Банкок, а  тази година 14 предприятия в същата провинция са получили лицензи за обработка на такива отпадъци.

Повечето от новите фабрики са в централен Тайланд между Банкок и Лаем Чабанг – най-голямото пристанище на страната, но все повече провинции дават шанс на доходоносния бизнес.

Тайландските власти твърдят, че някои фабрики все още могат да работят, тъй като преработват стари материали, като така могат да обработват свои, а не чужди отпадъци.

Нито едно обяснение обаче не е вероятно, според експертите в бранша, тъй като складовете с вносни отпадъци не биха издържали толкова дълго, а количеството на електроннен боклук, което Тайланд произвежда, е далеч по-малко, сравнено с броя на новите фабрики.

"Чуждите електронни отпадъци могат да бъдат вкарани незаконно в страната, прикрити като скрап", твърди Банджонг Сукреета, заместник директор на Министерството на промишлените работи.

"Попитайте митницата за фалшифицирани декларации… Правилата не са достатъчни, ако органите, които ги прилагат, не се съобразяват с тях“, добави той

Г-н Юттана от митническото бюро обаче твърди, че всяка пратка, която е пристигала на пристанището, на което работи, е била внимателно инспектирана.

„Ние сме на 100 процента внимателни и не допускаме приема на чуждестранни електронни отпадъци“, каза той.

През октомври тази година, тайландският законодателен орган издаде нови наредби относно труда и опазването на околната среда за всички фабрики, което е от полза за индустрията за електронни отпадъци, като съгласно една разпоредба малките фабрики вече не подлежат на контрол на замърсяването.

В същото време законопроект, който би осигурил по-строг контрол върху индустрията за електронни отпадъци в Тайланд сякаш бе забравен.

„Тайланд приветства влошаването на околната среда със собствените си закони“, каза Сомнук Йонгмевазин, преподавател по управление на околната среда в университета Силпакорн.

„Има толкова много вратички и начини да се избегне наказанието, а последствията са плашещи“, добави той.

Ако някои видове електронни отпадъци не се изгарят при достатъчно висока температура, диоксините, които могат да причинят рак и проблеми в развитието на малките деца, проникват в храните и въздуха, а без подходящата защита, токсичните тежки метали проникват и в почвата, и в подземните води.

„Защо на Запад не рециклирате собствените си отпадъци?“, попита Фаяо Джаруонгун, земеделски производител на изток от Банкок, който твърди, че реколтата ѝ е изсъхнала, след като наблизо била отворена  фабрика за преработка на електронни отпадъци.

„Тайланд не може да понася това повече. Не бива да сме кофата за боклук на света“, добави тя.

Пра Чаяпат Кунтауера – будистки игумен, също наблюдавал как няколко фабрики за преработка на отпадъци били отварени около храма му, като още две са в процес на изграждане.

"Първо монасите започнаха да кашлят, а после да повръщат. Когато фабриките работят, главоболието им се засилва", каза той.

"Монасите също са хора. Ние се разболяваме от изпаренията, както всеки друг",  добави той.

По-рано тази година игуменът постави знак пред храма си в Хао Хин Сорн, източно от Банкок, гласящ „Евтин храм за продажба“, обвинявайки „изпаренията от горящи фабрики“ за отчайващата мярка.

В Центъра за обработка на скрап "King Aibo Electronics" – една от фабриките в близост до храма, графиците, написани на китайски, отбелязват датите, на които ще пристигат пратките, като и тримата работници в офиса са китайци.

„Знаем, че китайците създават фабрики в Тайланд“, каза г-н Банджонг от отдела за промишлени работи, но твърди, че откакто е въведена забраната за електронни отпадъци, регулациите са "по-строги".

"King Aibo" е една от фабриките, които започнали да работят тази година, като други никога не са били затваряни, въпреки многократните нарушения.

Една от тях – "Set Metal", трябваше да бъде затворена през април 2018 г., защото никога не е имала лиценз за внос на електронни отпадъци, а местните жители се оплаквали от миризмата и пушека.

Според скорошни данни обаче, фабриката все още работи, като дори се е разширила до близко до нея село. Дори в случаите, когато се признават незаконни действия, последствията са почти никакви.

Тази година властите признаха, че 2900 тона електронни отпадъци, иззети през миналогодишните обиски, са изчезнали, след като полицията съхранила конфискуваните отпадъци при китайски мениджър на фабрика, който по-късно напуснал страната.

През септември активистът Сумате Рианпонгам стратира кампания срещу индустрията за електронни отпадъци, замърсяваща родния му град Кабинбури. Същата нощ мъже с мотоциклети изстреляли куршуми във въздуха в близост до дома му и избягали, но други нямали такъв късмет.

През 2013 г. селски началник говорил за незаконното изхвърляне на токсични отпадъци, след което бил прострелян четири пъти и то през деня. Мъжът, обвинен за поръчката на убийството, който бил служител в местния отдел за промишлени работи, бе оправдан през септември.

Сумате и неговия приятел провели кампания срещу сметище, което незаконно смесва електронни отпадъци и битови отпадъци. При посещение на частната земя до сметището, твърдят те,  мускулести мъже, возещи се в пикап, блокирали пътя им.

„Сам избрах да върша това нещо. Не се плаша от смъртта", каза той.

Фермерката Мета Майхала, която отглежда платнация за евкалипт, твърди също така, че езерото, с чиято вода полива реколтата си, вече е мътно и мирише неприятно. Анонимен работник също проговори, като показа изгарянията на ръцете си от работата си в "New Sky Metal", но твърди, че няма представа каква течност е причинила раните му.

Друг анонимен работник твърди, че получава 10 долара на ден за сортиране на метал, но не знаел, че работата е толкова опасна.

Факт е, че в Тайланд милиони недокументирани работници от по-бедните страни като Мианмар и Камбоджа са уязвими към злоупотреби, а експертите твърдят, че необходимостта от такива работници само ще се засилва.

От 14 фабрики, получили лицензи за обработка на електронни отпадъци през тази година в провинция Чачоенгсао, шест са в Кох Ханун, а пет от тях са свързани с мъжа, чиято собственост е "New Sky Metal" или неговата съпруга.

„Не можем да изберем въздуха, който дишаме. Сега ще има още повече фабрики и всички очакваме бавната си смърт", заяви Майхала.

Източник: New York Times