Крис Хюс е един от съоснователите на "Фейсбук" и в ново есе, публикувано в "Ню Йорк Таймс", той призовава компанията да бъде разбият на части.

Неговият аргумент се основава на идеята, че Марк Зукърбърг е "добър и любезен", но е човек, чиято власт е "безпрецедентна и неамериканска" и влияе "далеч повече от всеки друг в частния сектор или в правителството".

Една от основните причини, поради които той призовава за разделяне на "Фейсбук" е може би изречението, което Кание Уест каза в една негова песен: "Никой човек не трябва да има такава власт".

Това обаче, което прави нещата по-сложни е типът власт, която той има.

По отношение на традиционната власт, "Фейсбук" и нейният главен изпълнителен директор не надминават повечето съвременни стандарти, а във военно отношение, разбира се, компанията също е незначителна. Зукърбърг не командва нито една армия от световна класа, която го нарежда значително под китайските, американските и руски лидери.

Политически погледнато, той също няма никакво влияние и освен, че е много известен, той е доста непопулярен. Той няма мистиката на Стив Джобс, нито пък филантропията му го е превърнала в мъдър благородник като Бил Гейтс например.

От финансова гледна точка, той е един от 10-те най-богати хора в света, но има много други милиардери със сравними богатства – от космическия ентусиаст Джеф Безос, до многото деца на успешни бизнесмени.

Дори компанията му "Фейсбук" не е толкова успешна, защото не заема място сред топ 75-те генериращи приходи компании. Тя има приблизително толкова служители, колкото и щатския производител на стомана "Нукор" или едва 0.01% колкото "Уолмарт".

Да, печалбите на "Фейсбук" я поставят сред топ 15-те компании в света, а пазарната й стойност е сред топ 10-те, имайки предвид потенциала й да расте, но като цяло, в контекста на световната икономика, "Фейсбук" е много печеливша компания с висок потенциал, която не се отличава по нито един показател.

Малко компании обаче са толкова стриктно контролирани от един човек, колкото нея.

Тя е създадена по време на епохата на Силиконовата долина, в която основателите са имали значителен контрол върху своите компании и чрез създаването на различни класове акции с различно право на глас, Зукърбърг е запазил оперативния си контрол.

"Бордът на "Фейсбук" работи по-скоро като консултативен комитет, отколкото като надзорник, защото Марк контролира около 60% от акциите, даващи право на глас", твърди Хюс в есето си.

Дори и семейството на "Форд", което през 30-те години на миналия век създаде необичайна двойна структура на акциите си държи едва 40% от акциите, даващи право на глас в компанията.

В "Уолмарт" е почти същото, защото семейство Уолтън притежава по-малко от 50% от акциите на веригата магазини.

Тук обаче става въпрос за фамилии със собствени конфликти и конкуриращи се интереси. Зукърбърг от друга страна е изпълнителен директор на своята компания, притежава по-голямата част от акциите с право на глас и не подлежи на проверки от институциите.

Властта му наистина е голяма и Хюз е по-скоро прав, че никога не сме виждали нещо подобно.

Марк контролира "Фейсбук", "Инстаграм" и "Уотсап" – три от петте най-популярни приложения за комуникация на планетата, наред с "Ютуб" и "УиЧат".

В много страни продуктите на Зукърбърг са самия интернет, защото те са главната медия за разпространяване на информация също като вестниците и телевизията. Те също са и главен инструмент за развитието на малък бизнес, тъй като предлагат изключително ефективна рекламна платформа, а също така и платформа за директни продажби, каквато е и "Facebook Marketplace".

Най-добрите сравнения, които можем да направим със Зукърбърг са може би създателите на медийни империи като Уилям Рандолф Хърст или Рупърт Мърдок. Това обаче обаче не е достатъчно, защото реално той може да се сравни само с човек, който е собственик на всички три телевизионни мрежи от 20-ти век, обединени в една компания, която той напълно контролира и е централно място за политически речи та чак до намирането на електротехник.

Както отбеляза Марк Рийд, никой не може да разбере какво точно е "Фейсбук" и в същия смисъл, никой не знае какво може да постигне Зукърбърг с властта си.

Очевидно е, че той се стреми да доминира над своите конкуренти, ако изобщо има такива, но все още не използва властта, която държи, за да направи нещо друго, освен да се конкурира.

Какво обаче би могъл да направи един зъл Зукърбърг?

Тъй като "Фейсбук" е изобретила едни от най-сложните инструменти и алгоритми за предсказване на човешкото поведение, които светът някога е виждал, и е може би платформата с най-много потребители в света, то компанията може да упражнява много по-убедителна власт над хората, отколко някога е било възможно.

Компанията кара хората да използват продуктите й и в резултат използва действията на хората, за да извлече по-полезни данни за своите интереси, както пише Шошана Зубов в книгата си "Епохата на надзорния капитализъм".

Това означава, че всички неща, които ние самите контролираме като онлайн приятелите ни, снимките, които публикуваме и текстовете, които пишем, реално не са информацията, от която "Фейсбук" се интересува. Това е по-скоро храната на алгоритмите, които генерират истинската й власт – способността да предрича какво ще направите и какво ще изберете в дадена ситуация.

Тази сила нараства всекидневно не само с данните в системата и алгоритмите, но и с развитието на изкуствения интелект, който се храни с тях.

Дори и да приемем, че Зукърбърг никога не би използвал тази власт за нещо повече от това например да ни накара да си купим последния модел маратонки, то определено не е добра идея един човек да има контрола върху платформа, която знае какво биха направили и как биха реагирали в дадена ситуация огромна част от хората по света.

Това, че не е използвал тази власт е може би най-добрият агрумент за разбиването на части на "Фейсбук", защото все още не е твърде късно. Разбира се, разпадът на компанията няма моментално да реши всички проблеми, пред които сме изправени в съвременния интернет – кой знае, дори може да ги влоши.

Едно нещо обаче е сигурно – ще премахне един голям и подценяван риск от бъдещето, който е, че ако Зукърбърг реши да използва умопомрачителната власт, която притежава, то той няма да има тази възможност.

Източник: The Atlantic