Какво се случва, когато сезираш Комисията за защита на потребителите (КЗП) за некоректна практика на производител на колбаси с претенции, че продава продукти от чисто месо без добавки? Получаваш имейл: "Здравейте. Поради намерени грешки Вашият документ е върнат със статус "Некоректен". Можете да го коригирате или откажете на следния адрес: …"
 

В конкретния случай на лицевата страна на опаковките с огромни зелени букви се мъдрят надписи, че вътре няма глутамат и консерванти. На гърба обаче с дребен шрифт съдържанието е описано подробно. И си има от всичко, което зелените букви крещят, че няма.
 

За да подаде жалба до КЗП, човек трябва да влезе и в Търговския регистър, за да намери седалището и адреса на управление на търговеца. Като незадължително поле е оставено да се напише и БУЛСТАТ. Да не би някой чиновник от комисията да извърши едно излишно движение из онлайн регистрите. И въпреки че всичко това в случая с производителя на колбаси е попълнено,

КЗП отказва да разгледа жалбата

Защото към нея не е приложена касовата бележка. Абсолютно нелогично. И не съвсем законно. Според Закона за защита на потребителите освен всичко жалбата трябва да съдържа "доказателства, с които жалбоподателят разполага – копие от касови бележки, фактури, договори и други, на които основава претенцията си". Тоест би трябвало снимките на етикетите да са "другото", на което се основава претенцията. А тя не е към магазина, от който е купена стоката. Клиентът не иска да върне продукта и да си вземе парите обратно, да речем. Иска производителят да бъде задължен да не подвежда потребителите. 
 

Но КЗП си намира повод да не разгледа сигнала. Възможно е дори експертите й да не са погледнали съдържанието му, преди да го определят като "некоректен". А същият производител без задръжки пише на опаковките с пастет, че са подходящи за деца. Нищо че от самата КЗП са обяснявали, че това е нелоялна търговска практика. 
 

"Това е заблуда, защото, особено когато става въпрос за децата, родителите са много чувствителни и винаги са склонни да закупят това, което според тях би било по-качествено, по-полезно", казва шефът на КЗП Димитър Маргаритов преди година. Това говорене не пречи например и на една от най-популярните марки солети в България да продава "детска" версия. 

Сигналът за подвеждащите етикети е пратен и до Агенцията за безопасност на храните. Засега те не са се хванали на сламката, че няма касова бележка. Но и развитие там още се чака.

Вижте подробности по случая ТУК