През януари 1912 г. двама членове на Комисията за преглед на правилата на Футболната асоциация отиват на стадион „Уайт Харт Лейн”, за да гледат срещата между Тотнъм и Съндърланд. Двубоят завършва 0:0, но окото хваща вратарят на „Черните котки” Лий Ричмънд Роуз. При всяка възможност той рита топката високо в половината на Тотнъм . За Роуз това не е нищо необичайно. Правилата му позволяваха да премине с шут половината игрище, без да бяга с топка в краката. Едва когато го прави в Лондон на „Уайт Харт Лейн”, хората от ФА го отбелязват като проблем.

През лятото на същата 1912 година правилата се променят. Вратарите са ограничени в собственото си наказателно поле. Процесът на разделяне на вратаря от останалите играчи достигна своя зенит. Винаги третиран с подозрение, вратарят вече е маркиран с друг цвят и е ограничен, доколкото може в полето си.

Историята на вратаря през изминалите 106 години оттогава е в постоянно развитие. Върхът е се достигна във вторник, когато стражът на Манчестър Сити Едерсон под пресата на Трой Дийни подаде небрежно топката без дори да гледа към нея или към Компани. Като, че ли в този момент, той каза: „аз съм халф с ръкавици”. Това се случва само две седмици, след като бившият халф Тиаго Мота, сега треньор на юношите на ПСЖ, говори за схемата 2-7-2. Тук вратарят влиза в схемата в ролята на полеви играч.

Стражът все още носи различен цвят екип, но ясно си личи огромната му роля в отбора. Преди 50 години вратарите започнаха да излизат от наказателното си поле.  Тогава Дюла Грошич с националния отбор на Унгария бие Англия 6:3 и то на „Уембли” в Лондон. Вратарят напуска полето си и с дълги топки прехвърля англичаните.

Терминът “sweeper-keeper” е създаден от мениджъра на Манчестър Сити Джо Мърсър, за да опише Томи Лорънс, след като гледа представянето му за Ливърпул срещу Евертън през 1966 г. Сега подобна игра е задължителна за всеки един вратар. Стражът да се превърна в плеймейкър е нещо за което винаги е работил и легендарния Йохан Кройф.

Ето защо Пеп Гуардиола, един от учениците на Кройф, почувства необходимост от смяна на Джо Харт, което пое Ман Сити. Харт не е толкова добър с топката в краката, колкото иска Пеп. Едерсон обаче е. Дали той е най-добрият вратар във Висшата лига е сложен въпрос. Там са още Де Хеа, Кепа и Алисон. Това е новото поколение вратари, а стилът на отборите им е да градят атаките си от рамките на вратата.

Ederson with no-look pass 😂 pic.twitter.com/8JNhbBiFhu

— City Chief (@City_Chief) December 4, 2018

Предимството на Едерсон е широката му крачка и скоростта. Така той скъсява разстоянието между съперниците много бързо.

Футболът вече е стигнал момент, в който най-добрите отбори разполагат с 11 полеви играчи, просто единият може да използва и ръцете си.

Източник: “Гардиън”