Откакто се приземи в кратера "Гейл" през 2012 г., роувърът Кюриосити изучава марсианската повърхност, за да можем да научим повече за историята на планетата. Роувърът също така взе проби и от въздуха, за да разбере марсианската атмосфера.

Досега обаче, тези проби доведоха до някои открития, които учените все още се опитват да разберат.

В началото на тази година, лазерният спектрометър на роувъра наречен SAM, с който измерва въздуха, откри най-голямото количество метан, измерено по време на мисията.

SAM е установил също, че с течение на времето, кислородът се държи по начин, който не може да бъде обяснен от нито един химичен процес, известен на учените.

SAM е имал достатъчно време – около шест години, да вземе пробите и да анализира атмосферния състав на Марс. Данните разкриват, че 95% от атмосферата на Марс е въглероден диоксид, 2,6% молекулен азот, 1,9% аргон, 0,16% кислород и 0,06% въглероден оксид.

Подобно на Земята, Марс преминава през няколко сезона и през годината налягането на въздуха се променя. Това се случва, когато въглеродният диоксид замръзва на полюсите през зимата и води до понижаване на налягането на въздуха.

Той се издига отново през пролетта и лятото, преразпределяйки се през Марс, докато въглеродният диоксид се изпарява.

По отношение на въглеродния оксид, азотът и аргонът също имат подобни спадове и върхове, но странното е, че кислородът ги няма. Изненадващо, кислородът всъщност се повишава с 30% през пролетта и лятото, преди да падне обратно до нормалното през есента.

Като се има предвид продължителността на времето, през което Кюриосити следи атмосферата, той успя да открие, че този модел се повтаря, макар и с различно количество кислород. Вариантът предполага, че кислородът се създава от нещо, след което бавно изчезва.

"Първият път, когато видяхме това, беше просто умопомрачително", каза Сушил Атрея, автор на ново проучване за нивата на кислород на Марс и професор по климатични и космически науки в Мичиганския университет.

За да изключат грешките, учените проверили системите, за да се уверят, че SAM работи правилно, но не намерили проблеми.

"Ние се борим да си обясним това", твърди Мелиса Трейнър, която е планетарен учен в Центъра за космически полети на Годард на НАСА.

"Фактът, че поведението на кислорода не се повтаря перфектно всеки сезон, ни кара да мислим, че това не е проблем, свързан с динамиката на атмосферата. Загадката трябва да идва от някакъв химически източник и "консуматор", които все още не можем да открием", добави тя.

Всичко това обаче сякаш се свързва с мистерията около метана.

Юнският прочит показал 21 обемни частици на милиард, което означава, че от количеството въздух на Марс, само една милиардна от обема на въздуха е метан.

Може би се питате, защо това необичайно голямо количество метан е толкова интересно? На Земята микробите са най-големите източници на метан, което може би индикира, че на Марс също има живот, но НАСА предупреди, че тези факти трябва да не се приемат като доказателство поради това, че взаимодействията между скали и вода също могат да създадат метан, а на Марс, както знаем, има вода и изобилие от скали.

"С настоящите ни измервания няма как да кажем дали източникът на метан е биологичен или геологичен, или дори древен или модерен", заяви главният изследовател, ръководещ SAM – Пол Махафи, от Центъра за космически полети Годдард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.

Това обаче не е и първият път, в който метан бива открит на Марс от роувъра. В хода на мисията си, след кацането през август 2012 г., Кюриосити многократно е откривал метан и са провеждани проучвания за това как действително нивата на газа се покачват и падат в зависимост от сезона, като дори могат да достигнат до 60% през лятото.

Възможно ли кислородът и метанът да са свързани, тъй като те изглежда се променят по един и същи начин?

„Започваме да виждаме тази интригуваща корелация между метана и кислорода през голяма част от годината на Марс“, каза Атрея.

"Мисля, че има нещо интересно в това, просто все още никой от нас няма отговорите", добави тя.

Произходът на метана или кислорода няма да бъде очевиден, тъй като роувърът няма инструментите, с които да проследи или определи източника, а и както вече споменахме, кислородът и метанът могат да бъдат създадени както от биологични източници, така и от взаимодействието на водата и скалите.

„Все още не успяхме да измислим нито един процес, който да произвежда такива нива на кислород, но смятаме, че това трябва да е нещо в повърхностната почва, което се променя сезонно, защото в атмосферата няма достатъчно налични кислородни атоми, за да създадат поведението, което виждаме“, заяви Тимоти Макконъчи, съавтор на проучването и асистент в областта на научните изследвания в университета в Мериленд.

Учените споделят своите открития с надеждата, че марсианските експерти ще могат да помогнат в определянето на какъв процес създава тези увеличения и спадове.

"За пръв път виждаме това интересно поведение от няколко години насам и не го разбираме напълно. Това е и един отворен призив към всички умни хора, които се интересуват от нашите проучвания и се надявам, че могат да ни помогнат да открием причината", твърди Трейнър.

Източник: CNN