През септември историческият опит на Индия за меко кацане на лунната повърхност от техния космически апарат "Чандраян-2 Викрам" приключи преждевременно, след като комуникацията с апарата бе изгубена.

Едва сега изображения от лунния разузнавателен център на НАСА разкриха мястото на катастрофата и финална точка на мисията.

НАСА е включила цветни точки, за да покаже първоначалното място на удара, както и разпръсването на отломките от катастрофата. Очакваше се приземяването да се извърши на около 600 км от лунния южен полюс на 7 септември, но както вече е известно, екипът загуби контакт с кораба малко преди кацането.

ИНДИЙСКИЯТ ЛУНЕН МОДУЛ "ВИКРАМ" БЕ НАМЕРЕН НА ЛУННАТА ПОВЪРХНОСТ

Десет дни по-късно бяха пуснати снимки, с цел да се намерят следи от космическия апарат. Малко след това ученият Шанмуга Субраманиан идентифицирал зоната с отломките и се свързал с НАСА, която успяла да потвърди откритията му, сравнявайки предишни и сегашни снимки, предоставени от лунния център.

Зоната с отломките е на около 750 км северозападно от мястото на удара, като изображенията показват тъмни ивици, следи от отломки и по-ярката точка на удара.

В случай, че беше протекло успешно, приземяването щеше да въведе Индия в малкия брой от нации, постигнали успешни меки лунни кацания, в това число САЩ, Китай и бившия Съветски съюз, като апаратът трябваше да се приземи от далечната страна на Луната, който е до голяма степен неизследван регион.

Следващата фаза щеше да бъде роувър, който броди по лунната повърхност и събира минерални и химически проби за дистанционен научен анализ.

"Чандраян-2", което означава „лунно превозно средство“ на санскрит, излетя от космическия център Сатиш Дахан в Шрихарикота в южната част на Андхра Прадеш на 22 юли. Космическият апарат тежеше 3,8 тона и имаше три елемента: лунна околоорбитна станция, приземител и роувър.

Основната му мисия беше, след успешното кацане на Луната, да събира проби за 14 дни, като след това да бъде изключен и да се прекъсне връзката с него.

Въпреки че комуникацията с Викрам беше загубена, околоорбитната станция върши работата си, предавайки данни на Индия, докато обикаля Луната във вече удължената със седем години мисия.

Самият опит за мекото кацане е и невероятно постижение за страната. Това бе едва втората мисия в космоса на Индия и първата, която, въпреки малкия си бюджет, направи опит за лунно кацане.

До 2022 г. Индия има за цел да стартира пилотирана мисия в космоса, а мисиите "Чандарян" просто поставиха основите на този план.

Въпреки че мисията "Чандраян-2" не осъществи най-голямата си цел, тя  постигна нещо доста по-абстрактно – надеждата за успеха ѝ успя да обедини страната, която подобно на другите по целия свят, продължава да се бори с разединение и все по-поляризирани политически възгледи.

Източник: CNN