Спечелването на Нобелова награда за литература обикновено е повод за празнуване в родината на писателя, гордост и оправдание за малко патриотична помпозност. В Полша обаче, където нацията води ожесточена битка по въпроса какво означава да бъдеш поляк, наградата вместо до поздравления, доведе до спорове.

Когато полякинята Олга Токарчук я спечели в четвъртък, реакцията беше толкова разединена, колкото и самата страна. За някои тя е красноречив писател, който улавя трагичната и вдъхновяваща история на Полша от 20-ти век. За други тя е предателка.

Токарчук документира дългата история на плурализма и етническото смесване на Полша по същото време, в което нейното правителство определи мигрантите като смъртна опасност за нацията.

Тя осъди нападенията срещу гейовете и глобалистите, дори и след като лидери в полската управляваща партия „Право и справедливост“ се стремяха да убедят избирателите, че „дъговата чума“ (от знамето на гей-движението с цветовете на дъгата – бел.ред.), подкрепена от "упадъчните" западни лидери, представлява екзистенциална заплаха както за семейството, така и за цялата нация.

Поради предстоящите национални избори, които трябва да се проведат в Полша в неделя, може би не е изненадващо, че конкурентните партии в страната се стремят да използват повода за наградата, за да подкрепят собствените си аргументи.

Рафал Земкевич, десен журналист, написа публикация в Туитър, с която разкритикува г-жа Токарчук и други хора на изкуството, включително и спечелилия Оскар режисьор Павел Павликовски.

„С цялото си уважение, те дължат наградите си на факта, че западните леви искат да подкрепят полските агенти в борбата срещу „националистическия режим“, написа Земкевич.

"Чудесно е, приемете ги, просто не плюйте върху Полша", добави той.

Онези, които се противопоставят на правителството на Полша и на опитите му да оформи културния пейзаж с националистическа догма, се надяват да използват момента, за да покажат на света, че Полша няма да бъде определена от правителството ѝ.

Доналд Туск, председателят на Европейския съвет и критик на настоящото правителство на Полша, отбеляза в Туитър, че той чете книгите ѝ „от началото до края“.

„Каква радост и гордост! Ще се похваля с това в Брюксел като поляк и верен читател", написа той, като добави и засмяно емоджи.

Олга Токарчук от своя страна каза, че би искала да посвети наградата си на поляците.

„След няколко дни ни очакват избори, много важни избори, които могат да променят бъдещето на тази страна“, каза тя пред журналисти на пресконференция в Билефелд, Германия.

„Бих искала да кажа на приятелите си в Полша следното – нека направим добър избор, гласувайте за демокрацията“, добави тя.

Печелейки наградата, Токарчук стана шестата носителка на Нобеловата награда за литература от Полша и едва 15-тата жена, получила отличието от 1901 г. насам. Тя е най-известна с произведенията си  „Правек и други времена“, „Книгата на Яков“, и „Бегуни“ .

През 2014 г. нейният полски издател бе принуден да ѝ наеме бодигарди, след като писателката заяви, че Полша е извършила „ужасни действия“.

Тя бе наречена „targowiczanin” – старомоден термин за предател и осквернена от десните националисти.

Тази седмица министърът на културата на Полша Пьотр Глински също отхвърли постиженията ѝ, когато бе попитан относно нейните творби.

„Опитах да прочета някои от тях, но никога не успявах да ги завърша“, каза г-н Глински в свое интервю. В четвъртък обаче министърът поздрави Токарчук в Туитър.

„Това е доказателство, че полската култура се цени в целия свят“, написа той.

Реакциите в Полша относно престижната награда е само още един пример за това колко дълбоко е разделена страната. Управляващата партия насърчава вид национализъм, който изисква внимателно куриран вариант на полската история и приравнява критиките към страната с липса на патриотизъм.

Тя дори накара правителството да приеме законодателство, което би превърнало в престъпление обвинението, че полската нация е участвала в Холокоста, но след яростна международна реакция, законът бе отменен.

Въпреки това, правителството все още води война срещу лидерите на някои от най-важните културни институции в страната, включително музея на Полин, където работи за отстраняването на настоящия директор Дариуш Стола, разглеждан като политически враг.

Правителството твърди, че той е използвал музея като платформа за организиране на опозиционни събития, но Стола не е съгласен с това, казвайки, че е "под прицел", тъй като не е "лоялен" към партията.

Дори още преди "Право и справедливост" да започне с опитите си да прекрои културния пейзаж, Токарчук предупреждаваше за желанието на определени политици да заличат по-мрачните моменти от полската история.

„Ние измислихме история на Полша като толерантна и отворена страна. Страна, която не е била засегната от зверства, извършени спрямо нейните малцинства“, каза тя в интервю за държавната телевизия през 2015 г.

„Мисля, че ще трябва да се изправим пред нашата собствена история и да се опитаме да я пренапишем, без да крием всички ужасни неща, които направихме като колонизатори, като национално мнозинство, което потискаше малцинствата, като собственици на роби или убийци на евреи“, добави тя.

Миналата седмица, когато Токарчук беше удостоена с почетна награда в Югоизточна Полша, където живее, местните политици от "Право и справедливост" възразиха. Кристина Сливинска, член на партията в Клодзко заяви, че писателката „клевети поляците”, лъже относно историята им и не трябва да получава такива отличия.

„Кой е измислил историята на Полша, която поставяте под въпрос? Кои са тези лъжливи факти? Г-жа Токарчук говори от името на всички поляци, но какво право има тя да обобщава така?“, попита Сливинска на заседание на съвета.

На церемонията обаче, Токарчук ѝ отговори:

„Опитвам се да си върша работата и да бъда достоен човек, а достойният човек има смелостта да се изправи пред онова, което не е приятно… онова, което може би е тъмно и проблемно“, каза тя.

„Ако откажем да вдигнем глава и да се изправим пред него, тогава ще се изправим пред предизвикателства не само засягащи собствената ни интелектуална честност, но и нашето морално приличие към другите хора“, добави тя.

Източник: New York Times