Спортът в България дълбае дъното. Игрите в Рио си вървят с пълна сила, а нашите олимпийци не спират да се излагат. Родните ни "екскурзианти" се надпреварват да се оплакват и да са в края на класирането. Виновни са тесните стаи, слабият интернет, храната, кафето, силният вятър, яркото слънце, океанът, паветата по улиците, журналистите, а 50-о място е обявявано за добро класиране. Олимпийските игри са уникален форум и дори участието е успех, но отдавна отминаха времената на Кубертеновите принципи. Това пише в коментар за Игрите в Рио сайтът Gol.bg. Текстът е критика към представянето на родните олимпийци в Бразилия, публикуваме го, защото представлява интересна гледна точка.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА БРАК НА ПОЧЕТНА СТЪЛБИЧКА НА ОЛИМПИАДАТА В РИО

Спортистите ни в Бразилия не спряха да мрънкат, а в същото време държавата ни дава милиони за тях. България е на дъното по спортни постижения в Рио де Жанейро, но по размер на държавните премии е в челото на класацията. Преди игрите премиите за българските олимпийци стигнаха световните рекорди. Всеки, спечелил златен медал, ще прибере 250 000 лв., сребърните медалисти ще вземат по 200 000 лв., а бронзовите – по 150 000 лв. Спортистите с класирания от 4-то до 8-мо място ще вземат за 4-то място – 40 000 лв., за 5-то място – 30 000 лв., за 6-то място – 20 000 лв., за 7-мо място – 15 000 лв., а за 8-мо място – 10 000 лв.

Вместо да приберат пачките, родните олимпийци не спряха да мрънкат и да се дънят и то здраво. Родните ни спортисти наистина нямат условията, базите, треньорите, екипировката и заплащането на водещите нации, но едва ли са по-зле "оборудвани" от косовари, словенци, хървати, румънци, гърци, турци, грузинци, естонци, арменци, аржентинци, колумбийци, виетнамци, етиопци и още и още, които ни скъсаха от бой по атлетическите писти и по останалите съоръжения в Рио, които печелят медали, а ние се радваме на едно…пето място.

То не бяха селфита, автографи и прически, както и гръмки фрази и фейсбук статуси преди състезанията, а след тях се намираха куп идиотски извинения за поредната излагация. Същата като с допингираната Силвия Дънекова, която не спря да говори глупости и да прави неадекватни оправдания. Е, поне в дисциплината "Допинг" бяхме първи и взехме злато. Да не говорим пък за срамното поведение на гребците ни, които се направиха на "олимпийци" пред бразилските камериерки.

Винаги се случват единични провали, все пак това е спорт, но тотално да се изложат всичките ни досегашни представители (с изключение на Ивет Лалова, Николай Байряков и Панчо Пасков), това е меко казано срамно. Да, в България ги няма нужните условия за развитие на всички олимпийски спортове и е ясно, че не можем да искаме успехи от всичките ни състезатели. Но защо тогава ги изпратихме в Рио? Не е ли по-правилно от Министерството на спорта да насочат финанси и усилия там, където може да се постигнат приемливи резултати, а не да изпращаме "екскурзианти".

Никой не е искал от състезателите ни в Рио задължително медали, но трябва да признаем, че е смешно и унизително винаги да си в края на класирането, а пък най-недостойно е олимпийците ни да не чувстват неудобство нито от резултатите, нито от поведението си.

(п.п.) За "достойнството" и "мъката", с които атлетите ни приемат провалите си в Рио, най-красноречиво говорят действията на Митко Ценов. Атлетът ни финишира едва 41-и на 3000 метра стипълчейз, но още същата вечер си пусна селфи в една от социалните мрежи, как смело "дави мъката" с бутилка уиски, кола, луканка и чипс. Естествено Ценов бързо бе залят от фенското недоволство и побърза да изтрие въпросната снимка, с която се хвалеше пред приятелите си.