Делото КТБ е чудовище. Не заради обема си (15 хил. страници обвинителен акт), не заради предмета си (източване на 2,5 млрд. лв.), не заради броя на свидетелите (над 400 души). А защото е груб, ужасяващ и почти успешен опит за тотална подмяна на реалността. Това чудовище изяжда историята каквато я познавате и пише нова – която е угодна на създателите му. Не се интересува от закони и логика. Храни се от невежеството, от непукизма и умората на околните. Оръжието му е манипулацията, а целта – да оформи мисленето.   

Ако един човек е спрял да чете вестници, да гледа телевизия, да следи новините около лятото на 2014 г. и към днешна дата се поинтересува какво се случва със съдебния процес, би се ужасил от нестабилността на собствената си памет и би изгубил вяра в сетивата си.

Та нали само преди пет години и малките деца знаеха, че банкерът Цветан Василев и депутатът Делян Пеевски са бизнес партньори, че Василев го има за свой син, че пред двамата няма пречки, че само небето им е граница. Обединени в мощен тандем, те години наред изкупуваха предприятия, пазаруваха медии, създадоха най-мощната бизнес империя. Единият беше мистър Икономика, другият – шеф на най-силната държавна структура – ДАНС.

Изведнъж се скараха, държавата се намеси на страната на Пеевски и банката изчезна. А институциите решиха, че обществото наистина е малък сополанко, който може да бъде заблуден с някакъв тъп екшън сюжет и спомените му да бъдат изтрити.

Прокуратурата никога няма да достигне нивото на Големия брат на Оруел, който знае, че владееш ли миналото, владееш бъдещето. Това е прекалено сложно за тях. Тук по-скоро действат като героя на Уил Смит в глупавия екшън „Мъже в черно”. В тоя филм Смит беше суперсекретен агент, който лови извънземни. Когато някой обикновен човечец видеше марсианците, Смит набързо му светваше в очите с едно фенерче, изтриваше му спомените и скалъпваше някаква история. Например – мъжът ти не беше изяден от извънземни, а избяга с любовницата си. И да си смениш пердетата, че тия са грозни.

И нашата действителност е такава.

Светнаха в очите на хората

с ефектни акции и послания– КТБ е източена, банкерът избяга, ние гоним лошите, а вие никога не сте виждали Пеевски.

Примитивен подход, но успешен. Ето, вече пет години как никой от прокуратурата не смее дори да спомене името на Пеевски в едно изречение с КТБ. И това при условие, че същата тази прокуратура е проверявала произхода на парите, с които семейството на Пеевски е купило медиите си. И е стигнала до извода, че са отпуснати от…КТБ.

Не е само това. Пеевски, очевидно без каквито и да е притеснения, сам заяви, че медиите му са били купени с пари от фалиралата банка. Това не направи впечатление на нито един прокурор, на нито един следовател. Даже наблюдаващият прокурор по делото КТБ Иван Гешев, който иначе казва, че по-информиран човек от него за цялата тая работа няма, твърди, че не е чувал Пеевски да има нещо общо с КТБ. А като го питаха защо Пеевски го няма по делото, каза, че няма данни за него и допълни: "В това изложение го няма и г-н Путин, няма го и Обама, няма ги и много други хора". Вярно е, че ги няма, но пък и Василев не наричал Путин и Обама свои синове. 

И пет години не стигнаха на Гешев да се запознае с резултатите от предишна проверка на негови колеги, в която са описани покупките на медиите. Тези данни са публични, намират се в два клика Гугъл. Но за Гешев са неизвестни. Също и за главния прокурор Сотир Цацаров, вероятно и за всички останали магистрати, на които очевидно им е по-удообно да си затварят очите.

И така Пеевски, който няма абсолютно нищо общо с КТБ, внася закони срещу разграбването на банката. Това, разбира се, не е конфликт на интереси, защото, нали помните предишното изречение – няма нищо общо. Сети се да спира разграбването, след като каквото бе останало от банката беше оглозгано чрез цесии, прехвърляния и всякакви други схеми. А някои хора си изтеглиха парите още преди фалита. Като например отговорни фактори от БНБ. И това не е конфликт интереси. Държавата плати едни милиарди на вложителите в банката, които ще си върне когато цъфнат налъмите.

А през това време прокуратурата, обзета от желание да постигне справедливост, гони Василев и приближените му. И ги обвинява

в престъпления, които са публична тайна от десетина години.

Поне една петилетка преди рухването на банката по медиите се пишеше и говореше дори повече, отколкото сега, за схемите в КТБ. Знаеше се, че се отпускат кредити на фирми от орбитата на Василев, които само формално се водят на други собственици. Че с тези кредити на практика се финансират идеите на банкера. Че БНБ си затваря очите за безобразията в банката. Всичко това обаче бе скрито зад един корпулентен гръб и прокуратурата беше сляпа, глуха и няма. А когато през 2014 г. вятърът духна в различна посока, се оказа, че прокурорите четат вестници! И предявиха на Василев обвинения за схемите, описвани години по-рано от медиите. Обвиниха подуправители на БНБ, защото не са го контролирали. Как да не се засмее човек?!

Но на нормалните хора никак не им беше смешно. Защото по този начин би трябвало се използват, източват и фалират банки само в банановите републики. А не в ЕС, към който формално принадлежим. Не е никак смешно и това, което се случва в момента по делото срещу Василев. Основните свидетели не помнят да са виждали или чували за Пеевски, прокурорите също. Обаче им е много удобно по цели дни да говорят как Василев е въртял схеми, мачкал е собствените си хора, купувал журналисти и корумпирал държавата. И май няма кой да ги попита –

къде бяхте вие през това време, господа прокурори?

Това дело скоро няма да свърши и има сериозна опасност прокурорите, ангажирани с него, да се пенсионират преди окончателните присъди. Адвокатите и обвиняемите също. Не че на всички нива в държавата не се вземат мерки – парламентът на няколко пъти променя закони само и само процесът да тръгне. Но пак няма гаранция. А докато делото се източи по инстанциите, вероятно никой няма да помни за какво точно ставаше въпрос. Най-вече данъкоплатците, които платиха от джоба си схемите на Василев и скарването му с Пеевски. Но и да приключи съдебният процес в някакви разумни срокове, пак не е сигурно че някой ще разбере какво се е случило. Защото подмяната на реалността върви с бързи темпове и се полагат сериозни усилия за успеха й. И посланието към обществото е ясно – не мислете, не питайте. Изобщо – мълчете си.