Ваня Настанлиева е авторка на книги и художничка, която от години живее в Англия. Завършила е специалността „Книга и печатна графика“ в Националната художествена академия, има магистърска степен по детска илюстрация в Училището по изкуства в Кеймбридж. Има не само много илюстрации и изложби, но и участия във филми – като художник и сценарист, а също и много авторски книги, преведени и издадени в Германия, Канада, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Франция, Дания, Тайван.

Ето какво споделя тя в интервю за kultura.bg.

Откъде тръгва идеята за една детска книга?

Конкретно за "Сам в гората" идеята дойде по време на моята работа по магистърските проекти по детска илюстрация в Кеймбридж, някъде 2010–2011 г. Но през всичките тези години съм прибавяла по нещо, работила съм по самата история и след като я завърших, се срещнах с различни издатели. За първи път беше издадена от едно канадско издателство и след това започна пътят ѝ – в Канада, Америка, Австралия, Англия, където издателят прецени.

Понеже сте и писателка, и художничка, при вас кое е първото – думите, историята или картината?

Интересното е, че първо е визуалното. Мога да видя в движение героите, действията, ситуациите, но когато започна да се фокусирам върху самата идея, вече идват и думите – точните изречения, дори понякога звучат като стих. Понякога е трудно да се постави граница, но като че ли все пак всичко започва от рисунката. Там ми е много по-лесно да разкажа, да покажа, да нарисувам героя и историйката. И в един момент вече думите започват да се нагласят от само себе си. Появяват се и те, но не толкова ясно, колкото рисунката.

Всички автори на детски книги повтарят, че най-трудно се пише за деца. Какво е вашето обяснение? Защо?

Не е лесно да се пише за деца, защото колкото е по-просто, толкова е по-сложно. Колкото е по-кратко, толкова по-дълъг период трябва, за да намери човек точните думи. За да кажеш нещо много важно, трябва да избереш кратки изрази, за да се стигне до детската същност. Наистина не е лесно, защото трябва да се чувства, но в същото време трябва да се размишлява. Често пъти това отнема много време, но самият процес е много приятен.

Каква трябва да бъде детската книга, според вас?

Детската книга трябва да ти носи чувството, че си дете. Трябва да го има този поглед на детето – погледа, когато си малък и виждаш света толкова голям и толкова широк. И да носи надежда – нещо светло, топло, нещо, което да вдъхновява.

Цялото интервю четете на kultura.bg