"Личното и скрито лице“ на Алберт Айнщайн, включително мислите на прочутия учен за всичко свързано с него – от страховете до неговите двусмислени чувства към славата, бе разкрито в набор от писма, които той е писал на любимата си сестра Мая, пише The Guardian.

Колекцията, която включва неизвестна досега снимка на Айнщайн като 5-годишен и единственото оцеляло писмо, написано от него към баща му, идва от архивите на сестра му – Мая Уинтълър-Айнщайн и нейния съпруг Пол Уинтълър.

Тя е смесица от писма, пощенски картички и снимки, много от които не са били публикувани, като документите варират от 1897 до 1951 година.

"Забележителното в тях произтича от факта, че той е имал тази невероятно силна връзка със сестра си. Съвсем ясно е, че когато той й пише, няма никаква ролева игра”, казва Томас Венинг от британската аукционна къща "Christie's", която продаде писмата на търг в началото на май миналата година.

„Той много се е притеснявал от това какво се очаква от него, след като е станал известен, но това не се вижда в писмата до сестра му. Там той казва някои неща, които никога не съм виждал да казва другаде, а поврявайте ми, прочел съм стотици негови писма", добави той.

През 1924 година – девет години след завършването на общата теория на относителността през 1915 г., Айнщайн пише на Мая, че от доста време не е постигнал нещо значително за науката и че мозъкът му постепенно губи способностите си с възрастта, но това не било толкова неприятно.

Десет години по-късно той ѝ написал, че е щастлив от работата си, макар че усеща, че бляскъкът на по-младите му години изчезва. Венинг твърди, че не е виждал Айнщайн да признава това никъде другаде.

"Не играе роля… виждаш как тази мисъл наистина минава през главата му и е вярно – ако Айнщайн бе починал през 1916 г., неговото основно наследство би било непокътнато.

Той е продължил да работи още 40 години, без да прави други големи открития, така че това е просто изключителен момент, който получаваме заради близостта им.

Докосвайки теми свързани хобитата му – плаване и свирене на цигулка, до трудните му отношения с първата си жена, писмата са сякаш „непубликувани снимки на Айнщайн, неговото истинско лице“, според Веннинг.

В едно писмо от 1935 г. Айнщайн прави и едно рядко признание относно своите постижения:

„В нашите основни направления във физиката се намираме в ситуация на опипване в тъмнината, където всеки е напълно скептичен за това какво преследва другият с най-големи надежди.

Човек е в постоянно състояние на напрежение до самият край, но поне имам утехата, че основните ми постижения са станали част от основите на нашата наука", пише той.

"Това звучи необичайно за Айнщайн, защото е бил беше невероятно скромен, който винаги е внимавал да не каже нещо, което да звучи прекалено гордо", твърди Венинг.

През 1923 г. в писмо, което "Christie's" е оценила между 6,000 и 9,000 паунда, Айнщайн пише на Мая относно неговата международна слава, казвайки на сестра си и съпруга ѝ, че „аз съм много обичан и все повече ми завиждат, но нищо не може да се направи по въпроса"

"Той не се е радвал на славата си, той просто я е приел. Айнщайн е първият учен, който е станал световна знаменитост. Това е нещо, което преди това не се е случвало на нито един учен, така че той е бил в една уникална позиция", добави Веннинг.

Сянката, хвърлена от нацистите през 30-те години на миналия век и силата, която Айнщайн е извлякъл от работата си, е ясно изобразна в писмо до сестра му през септември 1933 година.

По-рано тази година Айнщайн се е отказал от германското си гражданство в Антверпен, страхувайки се за живота си, след като нацистите маркирали относителността като „еврейската наука“ и го осъдили публично.

През октомври същата година, той започва работа в Принстънския университет в Ню Джърси, като сестра му е трябвало да го последва през 1939 година.

"Какво ще стане, ако се върнем от Принстън през следващата година? Ще успеем ли дори? Какъв ще бъде животът там? Единствените непоклатими неща са звездите и математиката… ”, пише в писмото си Айнщайн.

"Това е той. Това е Айнщайн, изправен пред факта, че целият му живот се е променил – той отива в страна, която наистина не познава. Целият му свят се разпада, а той пише това прекрасно изречение", твърди Венинг.

Източник: The Guardian