България е изхарчила около 2 млрд. лв. в периода 2002-2016 г. за т.нар. електронно правителство, без от това да последва особен резултат, пише Клуб Z.

Информацията е от сравнителен анализ на Българската стопанска камара (БСК), озаглавен "Стига вече!", който проследява по години как са се развивали паралелно дейностите по внедряването на е-управлението у нас и в Естония.

За същия период от 14 години, Естония, която се дава за пример в е-управлението, е похарчила около 50 млн. лв.

Началото при нас е през 2002 г. с приемането на Стратегията за електронно правителство. От 2001 г. в Естония вече работи лична карта с вградена електронна идентификация.

Българското правителство решава чак през 2011 г. да въведе естонския модел на е-управление и учредява Съвет за електронно управление. В него влизат Бойко Борисов, Симеон Дянков, Цветан Цветанов, Ивайло Московски и Томислав Дончев.

И от това не следва кой знае какво.

Според анализа на БСК, до 2016 г. в България администрацията предлага 2900 електронни услуги, 87% от които са "първични" и едва 13% са "комплексни"; само по-малко от една пета (19%) от администрациите предоставят е-услуги; 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за предоставяне на е-услуги; всеки трети административен регистър (27%) се поддържа само на хартиен носител; броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите; 3% от административните структури не приемат електронно подписани документи; 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към 5 администрации – Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО; 34% от българите не използват компютри (при 8% за Естония); 60% от българите ползват интернет (при 87% за Естония); 19% от българите са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца (при 77% в Естония).

За сравнение, в Естония е-правителството обединява повече от 900 информационни системи, които предлагат над 5000 е-услуги, повечето от които "комплексни"; 86% от гражданите притежават е-лична карта, а от възможността за официален административен имейл са се възползвали над 56 000 компании и повече от 300 000 граждани; цялата територия на Естония е покрита с възможност за специални връзки и обществени интернет точки. Официално са регистрирани повече от 1200 обществени WiFi мрежи; от 2005 г. във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп; от 2007 г. са необходими 15 минути за създаване на фирма в интернет. Компанията бива легализирана в рамките на няколко часа, а предприемачът може да започне работа същия ден; 87,2% от населението използва интернет; 86,2% от домакинствата имат достъп до интернет; 96,3% от хората декларират своя доход по електронен път; 98% от банковите сделки в се осъществяват по електронен път, което в води до рязък спад на броя на банковите офиси; повечето нотариални услуги се извършват в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост е достъпна онлайн; всяка година естонската администрация пести по 2 тона хартия.

Експертите посочват, че и към днешна дата фактите не са в наша полза.

В момента у нас администрацията събира от гражданите общо 5985 вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си; 453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си – 9 пъти повече, отколкото в Естония; 23 дни са нужни за започване на бизнес; 262 дни са необходими в България за включване към електроразпределителната мрежа – 3 пъти повече, спрямо Естония; 41 дни са необходими за получаване на оперативен лиценз – 2,5 пъти повече, отколкото в Естония; 16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпоредби – 2,4 пъти повече, отколкото в Естония; половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги през интернет; за издаване на документи за самоличност от чужбина се чака 3 месеца; Естония ни изпреварва по брутен национален доход на глава от населението, по износ на ИКТ услуги и износ на високотехнологични продукти, по разходи за НИРД като % от БВП и по брой изследователи на 1 млн. души, по раждаемост, заетост (вкл. младежка заетост).

От Българската стопанска камара посочват, че все пак има и добри новини. Така например Държавната агенция "Електронно управление" пусна на 29 ноември 2017 г. системата за електронно връчване. 

Източник: Клуб Z