АВТОР: Gospodari.com

При всички правителства ДПС е имало ключова роля за прокарването на закони. В България законите не се „коват”, те се „прокарват”. Като гадна хапка с малко вода. В голямата си част обикновено са свързани с обслужването на близки до парламентарно представените партии „бизнес кръгове” и често „минават”, и се „прокарват” на принципа „гласувайте в услуга на нашите, ние после ще гласуваме в услуга на вашите”. Темата за промени в Изборния кодекс винаги е била изключително чувствителна за ДПС, чийто електорат е научен да гласува по определен начин, който с годините структурите на партията по места са изпипали до съвършенство, гарантирайки на Движението необходимите гласове не просто с точност, а дори с възможност за управляване на избирателната активност „в реално време”. Тоест, през изборния ден тя може да бъде засилвана или намалявана с цел достигане до предварително зададените параметри в проценти, в зависимост от общата избирателна активност за деня. Мечтата на всеки политик, гарантираща удобното и любимо на ДПС място на трета политическа сила в парламента. Сила, от която зависят всички решения, без да се набива прекалено много на очи. Или без дори да се налага някои от депутатите им да стъпват с години в парламента.

По този начин от ДПС винаги са държали в зависимост от себе си всички мандатоносители и винаги са били ключов участник в управлението на страната. Дори, когато са твърдяли, че са в опозиция. В България така или иначе опозицията е малко като свалка в детската градина – скубе те пред другите деца, за да не разберат, че те харесва. В българския парламент изречение от типа „Или правим това, което иска ДПС, или правителството пада” звучи абсолютно резонно, както от устата на десните, така и от устата на левите. И така ще бъде винаги, докато има зависимости, а зависимости ще има винаги, докато се прави политика с бизнеса и бизнес с политиката. Народното сравнение „оплели са се като свински черва” не е от вчера и в политико-интересчийски смисъл не изключва веганите или мюсюлманите от плетката.

Правителства обаче падат и по друга причина. Обичат да проверяват до къде е стигнал прагът на общественото търпение и прекаляват. Джапват шумно в морето на гражданското недоволство с голяма, смела крачка. Такъв беше случаят с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през 2013-а година. Гласуваната в любимия ден за гласуване на спорни точки – петък кандидатура, премина всякакъв праг на търпимост и последвалите протести, в крайна сметка събориха правителството на Пламен Орешарски. #КОЙ предложи тази кандидатура така и не стана съвсем ясно, но вероятно е същият предложил последните промени в Изборния кодекс. Гласувани в малките часове на миналия петък, те надигнаха отново вълна на недоволство, която Бойко Борисов реши да пресече в зародиш и по-рано днес поиска връщане на предишните текстове, в частта им за преференциалното гласуване. Не си мислете обаче, че ще последва политически хаос, иницииран от ДПС. Най-важната за Движението точка – наличието на номер на всяка партия в бюлетината, остава. Както е известно, в по-голямата си част електоратът на Движението е ниско образован, често не може да чете български и много по-лесно гласува например „На номер 3”, отколкото ако в бюлетината е изписано „Движение за права и свободи”.

Така парламентарният елит отново провери до къде може да стъпи отвъд ръба на гражданското търпение. За пореден път провери бдителността и пипна пулса на гражданското общество.

Усещайки обаче, че този пулс се учестява даде лека крачка назад. За сега. До следващия път, когато тези, които държат ключа за зависимостите на дадено правителство поискат нещо, „или правителството пада”.

Следващ път ще има със сигурност, въпросът е къде ще се намира тогава прагът на обществено търпение.