Британският боен кораб, влязъл във водите на Крим миналата седмица, имал за цел да разкрие местата на руските сили на анексирания полуостров в момента, когато отговарят на “провокацията”.

Това каза руският президент Владимир Путин по време на първата от две години “пряка линия”, в която отговаря на въпроси на руснаците. Над 2 млн. заявки бяха постъпили според водещите, а Путин отговори на 68 заявки за 3 ч. и 42 минути, пише “Дневник”.

Нов британски военен кораб навлезе в Черно море, въпреки напрежението с Русия (видео)

Той коментира, редом с вътрешните теми като ваксинирането, икономиката и социалната политика, и други въпроси като отношенията на Русия със Запада или работата на големите технологични компании. Миналата седмица Москва обяви, че са отправени предупредителни изстрели към приближил Крим кораб на британския флот. Лондон отрече да е било стреляно по плавателния съд или да са пускани бомби по пътя му.

Попитан дали светът е бил на границата на Третата световна война при този инцидент, президентът обясни:

“Дори да го бяхме потопили, щеше да е трудно да си представим света на границата на Третата световна война.”

Въпросната провокация (по думите на Путин) “не бе извършена само от британците, но и от американците, защото британският разрушител навлезе в териториалните ни води през деня, а рано сутринта, мисля, в 7:30 ч., американски стратегически разузнавателен самолет долетя от военна база на НАТО в Гърция, в Крит.” Путин съзря и политически компонент в британските действия дни след срещата му с американския президент Джо Байдън във Виена.

“Защо се прави всичко това? За да се подчертае, че тези хора не уважават избора на жителите на Крим да се присъединят към Руската федерация,” каза Путин. Западът оспорва легитимността на референдума, след който Крим бе анексиран през 2014 г. За Великобритания водите, през които премина HMS Defender, са украински.

Говорител на премиера Борис Джонсън заяви след коментарите на Путин, че HMS Defender е действал съобразно международното право.

Великоруси, белоруси и малоруси

Путин обвини украинския си колега Володимир Зеленски, че е отдал Украйна на “пълно външно управление” и постави под въпрос нуждата от двустранна среща, за която говореше украинският държавен глава. “Защо да се срещам с него? Т.е. възможно е да се срещна, но за какво да говорим?” Обвини Зеленски в преследване на опозицията, включително на известния като “кума на Путин” Виктор Медведчук, обвинен в държавна измяна.

Путин отново разгледа Украйна и Русия като един народ и направи сравнение с особеностите на Израел – независимо дали идват от Африка, или от Европа и говорят идиш, са едно. Той се върна към традиционния исторически дискурс за общоруската триада “великоруси-малоруси-белоруси” (днес “малоруси” носи силно негативен смисъл, ако се използва за украинците) и обеща, че скоро ще публикува статия с виждането си по темата.”Не мисля, че украинците са недружелюбни към нас. Ние сме едно цяло. Но политическото ръководство е друго нещо.”

Принудителни ваксинации: Как Русия показа своето безсилие

“Има време”

Помолен отново да коментира кой би бил потенциален негов приемник, 68-годишният Владимир Путин заяви, че и за този избор ще дойде време, но окончателното решение така или иначе е на избирателите. Путин е на власт – било като президент или премиер – от началото на века. Сегашният му мандат приключва през 2024 г., но поправки в конституцията, одобрени на национално допитване, му дават възможност да бъде държавен глава до 2036 г. при преизбиране.

“Ще дойде времето, когато, надявам се, да мога да кажа, че даден човек е достоен според мнението ми да ръководи такава прекрасна страна като Русия, родината ни.” В “Телеграм” бившият служител на президентската администрация Алексей Чеснаков определи думите му като “сигнал”, че действително ще има приемник (какъвто на практика бе самият Путин спрямо Борис Елцин).

Ваксините

Путин за пръв път обяви каква ваксина му е поставена – “Спутник V”. Призова руснаците да се имунизират, но повтори, че не е привърженик на идеята да стане задължително. Думите му следват опит на редица руски региони да преминат към задължителна масова ваксинация заради разпространението на варианта “Делта” на коронавируса. Първоначалната цел бе да се ваксинират до 60% от населението в тях до септември, но според новите насоки целта е едва 30 на сто, далеч от всякаква възможност за колективен имунитет през есента.

Източник: “Дневник”