Руски учени, изучаващи арктическите води, откриха най-мощните метанови струи, които извират от морското дъно и стигат до водната повърхност, казаха те в петък.

Игор Семилетов, главният учен на борда на кораба, превозващ 65 изследователи в 40-дневно научно пътешествие, заяви пред CNN по сателитен телефон, че са се натъкнали на количество метан във въздуха над Източносибирско море, което е девет пъти над средното за света.

Метанът е мощен парников газ със значително по-голям потенциал за глобално затопляне от въглеродния диоксид, според НАСА. Емисиите на метан в Арктика, подхранвани от топенето на вечния лед на морското дъно, са един от двигателите на изменението на климата, каза НАСА.

Нивата на метан, открити от екипа на Семилетов във въздуха над морската вода, са „изключително високи“. "Никой никога не е откривал такива концентрации", каза той.

Това са най-високите нива, измервани през последните десетилетия

Семилетов, професор в Томския политехнически университет в Сибир заяви, че корабът, пълен с учени, е достигнал до Източносибирско море около началото на октомври.

Водата обикновено е трудна за прекосяване поради факта, че е покрита с лед, но Семилетов каза, че тази година тя е била съвсем различна. Водата била „напълно отворена“.

Екипът проучил повече от 60 места, за които се знае, че в миналото са имали емисии на метан на водната повърхност.

Всяка емисионна площадка варира по размер. Някои се разпростират на 100 квадратни метра морска повърхност, а пък други едва могат да покрият квадратен километър.

Когато струите от метан достигнат повърхността, водата изглежда сякаш кипи. За да измерят емисиите, изследователите вземат проби от въздуха над "кипящата" вода, за да определят колко метан излиза от морето и какъв е потенциалът му да промени атмосферата.

В предишни пътувания Семилетов твърди, че е откривал емисии на метан в 3, 4 или 5 части на милион на тези места, което е доста над средната концентрация на атмосферен метан от 1,7 части на милион. По време на това пътуване обаче, някои от измерванията достигнали до 16 части на милион.

Семилетов заяви, че е предприел между 30 и 35 експедиции през последните 15 години, но в тази е имало някои изненади. Той каза, че емисиите на метан, които приличат на факли и пламъци, се увеличават.

Надграждането на наследството от научни пробиви

Семилетов и колегата му Наталия Шахова вдигнаха тревога с проучването си за списание Science, показващо, че вечната замръзналост на морското дъно на арктическия шелф може да се стопи и да изпусне огромни количества метан в океана. Преди това учените смятали, че вечната замръзналост на морското дъно е по същество непроницаема бариера, която държи метана заключен в земята.

В интервю за 2012 г., публикувано от Европейския геофизичен съюз, Шахова заяви, че въглеводородите, погребани под арктическия шелф могат да допринесат значително за климатичните промени.

Тъй като вечната замръзналост на морското дъно се топи, това може драматично да промени земната атмосфера, каза тя, като отбеляза, че отделянето на само 1% от цялото количество на газа може да окаже влияние.

В минали пътувания учените откриха, че метанът прониква във водата все повече и повече с всяка изминала година и обобщиха десетилетия от резултати по-рано тази година в списание "Geosciences".

"Изключително важно е да проучим промяната в размера на прорезите", каза Семилетов.

Изпусканията на метан и глобалното затопляне

Семилетов заяви, че засега увеличаващите се емисии на метан са "значителен принос" за глобалното затопляне, "но все още не са катастрофални".

Въпреки това, според него обществеността трябва да знае, че това ще повлияе драматично на климата в близко бъдеще, ако  топенето на вечната замръзналост под водите на Антарктика продължи.

Очаква се учените да се върнат до края на месеца, като ще имат много нови данни за обработка. Семилетов е уверен, че ще имат достатъчно данни, за да публикуват „няколко доклада“, базирани на скорошното пътешествие.

Един от основните изводи, подчерта той, е необходимостта да насочи глобалното научно внимание към метана.

"Това надхвърля геополитическите съображения. Трябва да помислим как да съчетаем усилията си, за да изучим това, защото засяга всички ни", каза той.

Източник: CNN