Автор: Боян Тончев

Днес се сдобихме с нов правосъден министър. Е, всъщност ново е само името му – премиерът никак не можа да ни изненада с номинацията си и предложи очакваното – политическа фигура, вярна до гроб и готова при нужда да опере следващия пешкир, без да роптае.

Повече от ясно е, че в това правителство силна индивидуалност с воля за реформи в съдебната система няма да видим. Честно да си признаем, отдавна не храним голяма надежда и при следващи управления да се заложи на такава, независимо коя партия ще дойде на власт. След краткотрайния експеримент в кабинета „Борисов 2“, управляващите бързо разбраха, че дори да имат някакво минимално желание да правят реформи, те просто няма как да се случат. Българската правосъдна система е нереформируема. Тя е градена с десетилетия във вида, в който я познаваме днес, като от детска възраст са ѝ направени всички възможни ваксини срещу това опасно заболяване – реформата. Последните години чудесно се убедихме в това, след всички протекли в нея шумни скандали, които не съумяха да я разклатят и променят нито на милиметър.

КАКВО ПРАВИ ДАНАИЛ КИРИЛОВ В ПЛЕНАРНА ЗАЛА, ДОКАТО МУ Е СКУЧНО

Логично е, че при това положение няма никакво значение кой е министърът, сложен начело на този костелив български орех – правосъдието. Това се разбра още с назначаването на Цецка Цачева за такъв, и то след звучния ѝ провал на президентските избори. Защото, при цялото ни уважение към госпожа Цачева, тя може и да беше властен председател на Народното събрание, но извън тази общо взето учителска функция, властта ѝ се изрази в нищо повече от присъствие. Една политическа фигура, следваща безмълвно насоките на властта. Никаква воля за реформи. Нулев хъс към промяна. А търговски хъс към изгодни имотни сделки, както се видя, не ѝ липсва.

ДАНАИЛ КИРИЛОВ В СПОР С ЛИЧНИ НАПАДКИ ЗА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ

С какво се различава Данаил Кирилов от Цецка Цачева, ли? Много лесен въпрос – с нищо. Е, има разлика в пола и в името, но като цяло новият правосъден министър е всъщност просто новата „цецкацачева“ в управлението. Въпреки професията си, стопроцентова политическа фигура. За която най-вероятно няма да чуем нищо по време на министерския му мандат, така както преди това не чувахме и за нея. Един от любимците на премиера, доказали своята вярност и способност да не се разколебават в опорните токи, независимо от обществения натиск.

Да ни е честит новият правосъден министър! А реформата? Реформата ще я прави някой друг, ама друг път.