Санти Касорла описа завръщането си за сборния тим на Испания като "немислимо", 1299 дни след последния си мач за националния отбор и призна, че са му били необходими няколко дни, за да се преодолее "шока" от повикването в тима на 34-годишна възраст.

"Исках отново да играя футбол", каза той.

Сега Карсола отново е част от националния отбор, който ще пътува до Фарьорските острови за квалификацията за Европейското първенство в петък и ще се изправи срещу Швеция на стадион Сантяго Бернабеу в понеделник.

Неговата история е изключителна, направо вдъхновяваща, а той е отново в отбора, защото го е заслужил.

Касорла не е играл за Испания, откакто победи Англия с 2:0 в Аликанте през ноември 2015 година. Той отбеляза втория гол в мача и трябваше да пътува до Уембли, но се бореше с травми на коляното и глезена от началото на 2013 година.

Впоследствие той не игра две години, заради инфекция в петата, която "изяде" 10 см. от сухожилието му и направи костта му "като пластелин". 

Той бе изправен пред заплахата да загуби крака си и да прекрати кариерата си. 

Футболистът претърпя 10 операции, в резултат на които има присадена част от ръката си в десния глезен, част от бедрото си в петата, и подколянно сухожилие, което замени ахилеса му.

Той трябваше да се задоволи единствено с факта, че отново ще може да ходи и бе освободен от "Арсенал", като последният му мач с тях бе срещу "Лудогорец" през октомври 2016 година.

Това лято обаче, "Виляреал" му даде възможност да продължи рехабилитацията си. 

По време на предсезона, той игра за пръв път от 636 дни, а след това му беше предложен договор. 

Сега, след като той игра 46 пъти, правейки 30 старта в лигата, той се завърна в националния отбор на Испания – 11 години и 77 мача след дебюта си.

Когато бе попитан дали е можел изобщо да си помисли за завръщане преди две години, той отговори, че това е "било немислимо":

„Всичко това бе немислимо за мен. Играенето дори само на един мач на най-високо ниво беше много далеч за мен, така че си представете какво е да играя за националния отбор в момента. Всичко беше доста изненадващо… неочаквано след всичко, което се случи. Сега го приемам като ново предизвикателство, нова надежда.

Тук съм по чисто спортни причини. Казаха ми, че е важно това, което допринасям за отбора. Може би моят случай е по-специален заради травмата, но това не е причината да съм тук. Той може да послужи само като пример за играчите на моята възраст – никога не се отказвайте.

Имаше всякакви моменти и пъти, в които бях на косъм да се откажа, но аз знаех, че всичко отнема време. Не исках да обвинявам себе си или да мисля, че съм могъл да направя повече, ако се бях отказал. 

Чух доста негативни неща, но се отнасях към тях като маловажни. Вместо това приех всичко оптимистично, опитах се да оставя лошите неща зад себе си и в крайна сметка получих своята награда.

Винаги съм чувствал подкрепата на всеки от "Арсенал" и ако има нещо, което съм начуил там, то това е привързаността на феновете. 

За мен щеше да е огромно съжаление, ако не бях успял да се сбогувам с тях така, както бих искал"

Източник: The Guardian