Да си го признаем, жените винаги са прави. Не, без сарказъм го казваме.

Единственото, което остава на емоционално недоразвитото племе на мъжете е да се подкрепят… на всяка цена, защото те за друго и без това не са годни.

Събота сутрин е. Той е бачкал до 22 ч. снощи, но тя го вдига в 7 ч., за да не се отпуска и да му нулира вътрешния часовник, та да спи довечера по-пълноценно. Тя все за него мисли и затова му прави нещо като кардио на душата.

Качват се в колата, отиват на пазар, всичко е затворено, ама нищо, ще разгледат през решетките, а после ще са първи на промоциите.

Отварят магазините, а тя и той започват да избират мебели, аксесоари, минават през фризьорския салон и „само да видя едни обувки съм си харесала, няма да ги купуваме“, след 5 минути „защо не ми купи обувките, от намеци не разбираш ли, говедо, мразя те“.

Сядат да пият кафе, но тя размисля и връща кафето, сега иска зелен чай. Точно, когато сервитьорът е вече твърде далеч, тя се сеща за една статия, в която пише, че от кафето и сладкото не се пълнее, а се става по-силна и независима жена. Ядосва се не заради тъпото кафе, а защото мъжът ѝ трябва да я познава достатъчно добре, за да изръмжи с мъжествен глас да оставят кафето, но не твърде заповедно, защото тя пък е независима жена и не може да ѝ казват какво да пие.

След това в колата е твърде студено, навън е твърде топло. С климатика лошо, без климатика още по-лошо. Тя или замръзва или се топи, освен ако не е в златната среда на точно 23.8863745 градуса по Целзий, а климатикът в неговата скапана кола (както и самият му характер, впрочем) нямат толкова чувствителни настройки.

Вярно събота е, вярно има мач Левски-ЦСКА, но тя с пълно право се пита: „защо му е да гледа мач, нали пак Лудогорец ще стане шампион, всичко е нагласено и българският футбол е развалина“ и с пълно право му организира по-пълноценна привечер, като отидат на гости у майкини.

Е, той получава всичко от жена си. От другите мъже може да получи само солидарност.