От няколко дни насам върви един странен спор – има ли масово и незаконно подслушване на политици, журналисти, бизнесмени, депутати, и то от законни структури в държавата.

От едната страна на барикадата са прокуратурата, ДАНС, МВР, ДАТО (която се занимава технически със специалните разузнавателни средства) и съдът, който разрешава съответните действия и операции. Тяхната позиция е, че няма нищо подобно и ако някой твърди друго, той е лъжец. От другата страна е Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС), което вече в няколко доклада, както и в множество изявления на негови представители, твърди, че има незаконно подслушване, сериозни и масови нарушения на закона за СРС, криене на информация от службите, съпротива срещу неговата работа.
 

Спорът е странен, защото отговорът е пределно ясен – през годините са представяни множества доказателства за масови и нерегламентирани подслушвания. 

Един от предишните главни прокурори – Никола Филчев, в прав текст обяви, че самият той е незаконно подслушван и нареди проверка на всички използвани СРС. И се оказа, че от 10 000 случая на подслушване и следене едва 2% са използвани за доказателства пред съд. В останалите 98% не е ясно защо е прилагано СРС. Неговият наследник на поста Борис Велчев разясни, че до масово подслушване и следене се стига, защото МВР и службите ги мързи да събират доказателства на терен. Самият премиер Бойко Борисов, покрай записите, в които се коментираше митническа проверка в завод на бизнесмена Мишо Бирата, обясняваше как има незаконно подслушване и дори рекет с данни, събирани чрез СРС. Бившият премиер Сергей Станишев подаде сигнал до прокуратурата, че кетчърите (автомобили със специална техника, която може да подслушва, включително през стени и прозорци) подслушват пред ведомства, редакции, фирми и партийни централи. Тогава на пресконференция с участието и на прокуратурата пак се обясняваше колко масово се слухти.
 

Самото бюро за контрол на СРС бе създадено, защото България бе осъдена два пъти в Страсбург заради незаконно подслушване и липса на контрол. И неговите констатации не са се променяли през годините, а обвиненията са съвсем конкретни. Например поне 21 души в последните 3 години са доказано нерегламентирано подслушвани и следени. Структурата, ръководена от Бойко Рашков, излезе и с унищожителни критики на целия процес – от исканията за специални разузнавателни средства през разрешенията за използването им, та чак до превръщането им в доказателства в съдебен процес или пък до унищожаването им като непотребни. Изреждат се и множество текстове от закона, които са били нарушавани – както от тези, които са искали използване на СРС, така и на тези, които са давали разрешенията. 
 

Даваха се и примери как службите правят всевъзможни номера в опит да прикриват масовото подслушване и следене. От един от докладите на бюрото става ясно, че най-много СРС-та са били използвани за разкриване и доказване на престъпления, свързани с наркотици – 1232, което е 29% от всички разрешения. На второ място е разкриването на организирани престъпни групи – 880. И изненадващо веднага след тях исканията и разрешенията за използване на СРС е разкриване на престъпление по чл.104 от Наказателния кодекс – шпионаж. По този текст са използвани спецсредства спрямо поне 597 лица. И чак след това идват разрешенията за престъпления, свързани с акцизни стоки, кражби, пране на пари и т.н. Всъщност текстът на шпионаж може лесно да бъде приложен за всеки политик, депутат, министър, журналист, магистрат, бизнесмен, ако той бъде засечен да разговаря с чужденец, било то от САЩ, Сирия, Германия, Франция, Англия, Канада или Русия например. И след известно време "заподозреният" да бъде откачен от СРС с аргумент, че не са събрани данни за престъпление. Потвърждение на тази практика е фактът, че до този момент няма нито едно съдебно дело за шпионаж, по което да са приложени СРС-та.

Продължението на темата четете ТУК