Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отказа да възстанови българското гражданство на млада жена – Матилда Нахабедян, която от години живее в Холандия. Повод за определението на съда е жалба на Нахабедян срещу решение на правосъдното министерство, с което те спират процедурата по възстановяването на гражданството и.

През август миналата година "Дневник" разказа историята на Нахабедян.

Тя е родена в България и живее и учи тук до 22-годишна възраст. След това заминава за Холандия. Преди време получава холандско гражданство, което означава, че трябва да се откаже от българското си.

Към този момент тя все още не е омъжена. И не знае, че е допустимо да има двойно гражданство, ако има брак с холандец. Миналата година, след като разбира, че може да си върне българското гражданство, подава през посолството на България в Хага молба за възстановяването му.

В началото на юни, обаче от правосъдното министерство спират процедурата, като посочват, че причината за това, е че Матилда има арменски произход. За да продължи, тя трябва да представи удостоверение от МВР, че е имала разрешение да пребивава в страната. Към тези документи са необходими и свидетелство за съдимост и документ от прокуратурата, че срещу нея няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.

Министерството се позовава на чл. 26, ал. т.3 от закона за българско гражданство, според който "лицата от небългарски произход трябва да имат не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за възстановяване, разрешение за постоянно пребиваване или дългосрочно пребиваване в Република България".

В отговора си, в който Матилда Нахабедян трябва да представи необходимите документи, за да продължи процедурата, тя цитира определение на Върховния административен съд (ВАС) от 2014 година. То е по подобен казус, но съдът обявява заповедта за прекратяване на производството за нищожна и приема, че не може произходът да бъде изтъкван като причини за отказ гражданството да бъде възставено.

Според съда понятието "българин" в закона за българското гражданство не следва да се тълкува в неговия етнически смисъл за лицата, които са загубили българското си гражданство и кандидатстват за неговото възстановяване. Това според ВАС би било в противоречие със забраната за дискриминация в член 6 от Конституцията на България.

Тричленният състав на ВАС, който гледа жалбата на Нахабедян обаче не обръща внимание на това определение. Съдът приема, че не са изпълнени изискванията на Закона за българското гражданство и в частност изискването на чл. 26, ал. 1, т. 3 да бъдат представени изискуемите документи.

"Тук е мястото да се отбележи, че в дадения от административния орган двумесечен срок нито един от тези три документа не е представен от молителката, като към преписката са налични свидетелство за съдимост и удостоверение от прокуратурата, които обаче са от един по-късен период-месец август 2017година, когато административния орган вече се е произнесъл по подадената молба. В този смисъл напълно ирелевантни са изложените в жалбата твърдения относно приложимостта на едно от изскванията по чл.26,ал.1 от ЗБГ за прилагане към молбата на удостоверение от от МВР удостоверяващ наличие на три години разрешено постоянно пребиваване в Република България", пише съдебният състав с докладчик съдия Бисерка Цанева (командирована в съда през 2011 г., когато съпругът й беше депутат от ГЕРБ).

Определението на ВАС може да бъде обжалвано пред петчленен състав.