Суперкомпютърът е като мощно Ферари. Ако никога не си карал такава кола, няма как да спечелиш състезанието. От друга, страна, ако нямаш Ферари, няма да се състезаваш.

Думите са един от специалистите в тази област в България – проф. Ана Пройкова, и описват образно възможностите, които високоизчислителната техника дава. Но освен тях посочват и основния проблем – без обучени кадри, суперкомпютрите няма да се използват пълноценно и да изпълнят една от основните си роли – да помогнат за иновациите и икономическото развитие, пише Зорница Латева за Медиапул.

А именно това е един от основните очаквани ефекти от създаването на мрежа от европейски суперкомпютри. С тях Европейският съюз се надява да настигне поне малко водещите суперсили в областта на суперкомпютрите – САЩ и Китай.

Една от тези машини ще бъде разположена в България и по-точно на територията на "София Тех Парк". Плановете са тя да заработи до края на следващата година. Правителството ще вложи милиони от бюджета в техниката и в изграждането на подходящата инфраструктура и сграда за нея.

Дали обаче това е достатъчно, за да има сериозен положителен ефект, както за науката, така и за икономиката не само в страната, но и в региона?

Кой ще прави суперкомпютъра

За изграждането на европейския суперкомпютър в София ще бъдат отделени 12 млн. евро от националния бюджет и още 6 млн. евро от европейския. Машината ще се прави от консорциум, в който влизат държавното дружество "София Тех Парк", асоциация "Национален център за суперкомпютърни приложения", ИТ компанията "Рила Солюшънс" и Стратегически център за изкуствен интелект.

Машината обаче няма да е национална. Тя ще обслужва целия регион и на практика ще е европейска. Бъдещият европейски суперкомпютър в София е най-малкият от новите 8 машини, които ще бъдат пуснати до края на 2020 г. Центърът за свръхбързи изчисления, който ще бъде създаден около него, би трябвало да се ползва от учени и от бизнеса, както и да разработва приложения в много области – от създаване на лекарства и нови материали до борбата с изменението на климата. Производителността му ще е около петафлопс, което означава 4 милиона милиарда операции в секунда.

Предвижда се 80% от капацитета на машината да е запазен за научни изследвания, а останалите 20 на сто – за бизнеса. Достъпът на фирмите ще е платен, а този на учените – безплатен.

Суперкомпютърът ще бъде купен с обществена поръчка, която се очаква да бъде подготвена съвместно с Европейската комисия. Ще трябва да се направи и търг за изграждане на нова сграда, в която да се намира машината.

В Европа ще бъдат разположени още 4 от т. нар. петаскейл компютри – с параметри близки до тези на машината, която ще се намира в София. Те също ще работят на регионален принцип. Останалите три машини ще са по-мощни. Тяхната производителност е от 200 до 400 петафлопса и ще бъдат разположени в Барселона (Испания), Каяни (Финландия) и Болоня (Италия).

На върха на пирамидата би трябвало да се намират един или два ескаскейл суперкомпютъра (с възможност за 1 милиард милиарда изчисления в секунда), каквито все още не съществуват в света и които се предвижда да се направят от Германия и Франция, обясни чл.-кор. Светозар Маргенов от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. Той е и директор на Центъра за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии, към който е действащият в момента суперкомпютър в България.

Какво правят бързите машини

В момента в България работи един суперкомпютър – в БАН. В "София Тех Парк" действа друга високоизчислителна машина, клъстерът Nestum.

И двете машини в момента се използват основно за научни изследвания в различни сфери. Имат обаче и ангажименти към държавата. На суперкомпютъра в БАН, наречен "Авитохол", се смята прогнозата за времето, която предоставя Националният институт по метеорология и хидрология.

Източник: Медиапул