"Никога не съм принадлежала на никакви български тайни служби. Нито френски, нито руски, нито американски“. Това заяви Юлия Кръстева пред френското издание на сп. Vanity Fair в първия си обстоен коментар за изнесените документи, че е сътрудничила на бившата Държавна сигурност под псевдоним „Сабина“. Текстът бе преведен от сайта Артакция.

До момента известната интелектуалка, която отдавна живее във Франция, отказваше да коментира темата. Тя излезе на дневен ред през март, когато въз основа на документи Комисията по досиетата я нареди сред сътрудниците на бившата тоталитарна служба. Още тогава тя лаконично, но категорично отрече да е сътрудничила на ДС.

„Бях поразена“, разказва Кръстева за момента, в който от сп. "Нувел обсерватьор" я потърсили за коментар по вестта за досието ѝ.

Имала съм повече от един живот, но не и този

"Повтарям: никога не съм принадлежала на никакви български тайни служби. Нито френски, нито руски, нито американски. Познавам впрочем силата на изтласкването, за да не попадна на свой ред в този капан. След първите "разкрития" мои близки ми се обадиха, за да ме убеждават да си призная. "Не е толкова страшно, казваха ми. Ако е вярно, трябва да си поемеш отговорността. Има и романтика в двойния живот." Един израелски приятел с неизменното си чувство за хумор дори ме поздрави: "Шапка ти свалям! Дори МОСАД, който има шпиони навсякъде, не го знаеше". Съжалявам, че трябва да го разочаровам. Несъмнено съм имала повече от един живот, но не и този".

Кафкиански чиновници са оправдавали заплатите си с мен

"Кафкиански чиновници, затворени в кабинетите си, принудени да снасят информация, за да оправдаят заплатите си", коментира тя документите за себе си. "При прочита на тези доклади една журналистка от български произход от престижното списание "Лондон ривю ъв букс" предполага, че аз съм разигравала агентите. Истината е много по-проста: не се застоявах пред гишетата на посолството и консулството; разменях по някоя учтива дума със служителите, повечето от които шпиони (класика), чиито имена обикновено не знаех“.

„Никога не съм работила нито с тях, нито за тях и все още не знам за кого става дума. Като си мисля за това днес, си представям кафкиански чиновници, затворени в кабинетите си, принудени да снасят информация, за да оправдаят заплатите си, да получат повишение, да бъдат оценени от началниците си и по-добре да изхранват семейството си. Те искат да ми изработят досие, но без уличаващи доказателства. Измислят, че сътруднича, но не прекаляват. Дали са се шегували по мой адрес, докато са си пиели сливовата? През повечето време са се задоволявали да преписват злободневните новини. Само веднъж – кой знае какво ги е прихванало – са напълно превъртели и са ми приписали безумни думи за "палестинската кауза", която не получавала достатъчно подкрепа заради "повлияния от ционистите печат".

За шпионка съм била твърде шпионирана

Досието „Сабина“ е било затворено през 1974 г. по липса на осезаеми резултати", припомни Кръстева. "Приписват ми стратегии, прилагани към тайните агенти. Нямах такива. Знаех, че ще остана чужденка във Франция. Чуждостта вече ставаше моя страна, моя съдба. И откривах в нея нова идея за щастието: да не принадлежиш, да не бъдеш "в служба на", а да се опитваш да бъдеш, без "да бъдеш от". В този свой избор се ръководех от идеите на Пруст и Аренд. Не е ли най-важното да можеш да мислиш от друга гледна точка, от гледната точка на другия? Изпитание и шанс. Така че минавах през консулството, за да се опитам да издействам евентуално посещение на родителите ми в Париж, и бързах да напусна тези кабинети, за да се върна към четивата си, към семинарите си, към книгите си. За шпионка съм била твърде много шпионирана. Шестнайсет агенти са работили по моя случай", посочва тя.

Не изключвам възможността да заведа дело

"Никога на нищо ли не ни учи историята? Как да не забележим, че тези 29 лични писма, отваряни от полицията на режим, в който лъжата е станала политически инструмент, представляват злоупотреба може би дори по-разрушителна от липсата на гражданска свобода? Само по себе си това оскърбление показва, че предполагаемото ми "досие" не е на агент, а на лице под наблюдение", казва още Кръстева.

"В цялата тази история се почувствах като микрон, застигнат от нагона за смърт, който залива днес дезориентираната ни планета. Продължавайки "да пътувам себе си" /бел. ред – Кръстева има книга с това заглавие/ заедно със семейството ми, аналитиците ми, приятелите ми, колкото проницателни, толкова и взискателни, не изключвам възможността да заведа дело, за да демонтирам тази система. И все пак дълбоко в мен продължават да отекват думите на Колет: "Никога не е било свръх-силите ми да се възродя", споделя още интелектуалката.