Този малко известен факт предшества и обосновава предложението на ЦК на БКП за сливане на НРБ и Съветския съюз, известен в историята като опита страната да стане 16-та република на СССР през 1963 г, припомня ни сайтът desebg.com.

Живков е принуден да продаде златото, за да върне част от дълговете към основния кредитор на комунистическото управление тогава – Москва. Светлина върху тези събития хвърля разследващият журналист Христо Христов. През 2007 г. той получава безпрецедентен достъп до най-голямото разследване в историята на прокуратурата в България – секретно дело №4 от 1990 г. за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП, обхванало периода 1958-1989 г. В над 1200 томове, той открива пълната история за продажбата на златния резерв при първия от трите фалити на Живковото управление. Разследването на продажбата на златния резерв е пазено в пълна тайна. Главна прокуратура засекретява материалите по него под кодовото име: направление „Делта – М”. Истината за нея излиза за първи път в книгата на Христов "Тайните фалити на комунизма" (2007).

КАК ТОДОР ЖИВКОВ ВЪЗКРЪСНА КАТО ГЕРОЙ В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ

През 1960 г. Тодор Живков посяга на златото при първия фалит, до който докарва НРБ в началото на своето 33-годишно управление. Златният резерв от над 30 тона е изнесен на „съхранение” в Москва. През 1991 г. самият Тодор Живков признава за това пред следствието по дело №4 за причините за икономическата катастрофа на БКП, както и подробности за следващите секретни операции по продажби на българско злато през 60-те години на миналия век.

"ПОНЕ 200 ХИЛЯДИ ТРЯБВА ДА ИЗСЕЛИМ". КАК ТОДОР ЖИВКОВ ИЗГОНИ БЪЛГАРСКИТЕ ТУРЦИ

Операцията по продажбата на българския златен резерв на Москва е оформена с писмо на председателя на БНБ Кирил Несторов от 7 май 1960 г. до председателя на Госбанк в Москва Александър Коровушкин. Още същият ден председателят на съветската държавна банка е дал съгласието си да осъществи покупката. Българското злато е подложено на рафинация в Новосибирск за привеждането му към изискванията на международните златни борси в Цюрих и Лондон, при което е намаляло с 14 кг.

Нито цент в българската хазна

Ценният метал, възлизащ на 20.1 тона. Той е продаден от руската страна на четири партиди на 11 юли 1960 г., две от които в Цюрих и две в Лондон, при цена за тройунция (31.1035 гр.) от 35.10 щатски долара. Общо за него са платени 22 738 255 долара. От тях в българската хазна не влиза нито цент, защото са погасени просрочените задължения на Живковото управление към Москва.

КАК ТОДОР ЖИВКОВ СКРИ ОТ НАС АВАРИЯТА В "ЧЕРНОБИЛ" (ВИДЕО)

Тайната сделка на Тодор Живков е осчетоводена от БНБ много по-късно – през март 1964 г., когато той вече заема и поста министър-председател. Тогава БНБ е изготвила формален доклад до Живков, с който е предложила на Бюрото на Министерския съвет да одобри продажбата на продаденото четири години по-рано злато, като средствата бъдат използвани за погасяване на задълженията към съветската страна. Първият екземпляр на доклада с резолюцията на Живков, одобряваща продажбата, не е заведен нито в правителствения архив, нито в архива на БНБ, обяснимо защо.

Писмото на председателя на БНБ Кирил Несторов от май 1960 г. до председателя на Госбанк Александър Коровушкин с предложението съхранявания в съветската държавна банка български златен резерв да й бъде продаден за погасяване на дълговете към СССР . Снимка: Архив на автора.

Следите от скритата сделка

Така еднолично решение на Живков за продажбата на златния резерв през 1960 г., остава запазено в дълбока тайна десетилетия наред. Следите на тази унизителна „сделка“, прикрита от първия секретар на партията, обаче не са заличени изцяло. В архивите е останала паметна бележка на БНБ от юни 1964 г., в която се посочва, че докладът за продажбата е получил одобрението на първия партиен и държавен ръководител.

СКАНДАЛ В ЕФИР ЗАРАДИ ПОКЛОНЕНИЕ НА ГРОБА НА ТОДОР ЖИВКОВ

„Тази продажба на златото на България е престъпление и решението за нея е взето от Тодор Живков. С продажбата българският лев се лишаваше от последното си покритие”,посочва през 1991 г. пред следствието бившият зам.-председател на БНБ проф. Царевски.

Признанието на Тодор Живков

В началото на разпитите по строго секретното направление „Делта-М” на прокуратурата за продажбата на златния резерв бившият първи партиен и държавен ръководител се прави на ни лук ял, ни лук мирисал:

„За първи път чувам за такава голяма продажба на злато от България. Честно ви казвам, че това е всичко, което знам. Какъвто и отговор да дам, той няма да е верен, защото не си спомням нищо.”

Той не желае да назове причините, довели до продажбата на стратегическия златен резерв на България. От архивните документи се вижда, че със средствата от продажбата на златото са погасявани задължения изключително към СССР, а икономиката не е била в състояние да компенсира валутните разходи на правителството.

Притиснат от фактите в оцелелите архивни документи и от показанията на представителите на БНБ за тайните операции със злато накрая Живков е принуден да направи признанието:

„Липсваха ни финансови средства и страната беше пред пълен финансов банкрут.”

Бившият генерален секретар на БКП този път е напълно прав, бърка само предлога. Страната не е пред, а във финансов банкрут.

Това важно изречение, синтезиращо фалита на комунистическото управление още през 1960 г., обаче остава неизвестно на обществото. То е направено пред прокуратурата през 1991 г. и остава скрито още 16 години в страниците на мегаделото №4 за причините за икономическата катастрофа на БКП.

Продължението на писмото

Причините за продажбата според един банкер

Зам.-председателят на БНБ през 60-те години проф. Нешо Царевски прави следния анализ:

„Продажбата на злато стана неизбежна при допуснатия голям пасив на платежния баланс в конвертируема валута. Не биваше да се допуска натрупването на дълг в чужбина, който не сме в състояние да погасяваме. Банката е правила не един доклад по това време с предложение да се ограничи ползването на външни кредити до рамките на възможностите за погасяване.

Но въпреки всичко, робувайки на високи темпове на всяка цена, в страната се извършваше внос повече, отколкото са ни платежните способности, което ни доведе още в началото на 60-те години до кризисно положение във валутната област, или неплатежоспособност. Бедата е в това, че необмислената валутна политика ни доведе до невъзможност да плащаме в чужбина и трябваше да се посегне на това малко национално богатство, натрупано в миналото.”

БЕЗСМЪРТНИЯТ РАЗКАЗВАЧ НА ИСТИНАТА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ: 90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПИСАТЕЛЯ ГЕОРГИ МАРКОВ

Неприлично предложение

През май 1962 г. Никита Хрушчов пристига на официално посещение в България, а няколко месеца след неговото одобрение Живков оглавява и Министерския съвет. Дори и след продажбата на златото страната обаче продължава да се намира в тежка икономическа криза. Разбрал, че не може да управлява и че ще загуби поста си без съветска подкрепа именно тогава Тодор Живков лансира унизителното си предложение пред пленума на ЦК на БКП през 1963 г. България да се слее със СССР:

„Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава. Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост. Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз.”

Моменталният огговор на председателя на държавната банка в Москва Корувошкин, който приема златната сделка. Снимка: Архив на автора.

Още продажби на българско злато

При задълбочаващия се проблем с платежния баланс Живков прибягва до още няколко секретни операции със злато. През май 1962 г. Бюрото на Министерския съвет в състав Антон Югов, ген. Иван Михайлов, Живко Живков, Станко Тодоров и Георги Дамянов разрешава на БНБ да депозира 6 тона злато в Унгарската банка срещу кредит в размер на 10 млн. долара. Заложените общо 5 878 кг злато на Унгарската банка обаче по-късно също са продадени за погасяване на кредити.

ЖЪЛТАТА ПРЕСА НАДНИЧА В ГАЩИТЕ НА ТОДОР ЖИВКОВ

Сериозните проблеми с платежния баланс на НРБ и острата нужда от конвертируема валута за погасяване на взетите кредити продължават и след това. Чрез БНБ и Българска външнотърговска банка през 1964 г. още българско злато е депозирано в залог срещу кредит в Московската народна банка в Лондон в кюлчета и в български и чуждестранни златни монети. Три месеца по-късно то също е продадено. Теглото му възлиза на 5 849 кг, а операцията е съгласувана отново с Живков.

Така между 1960 г. и 1964 г. с негово разрешение са продадени общо около 31 880 кг или 31,8 тона чисто злато, като получената конвертируема валута е използвана единствено и само за погасяване на задължения предимно към съветските банки – Ейробанк в Париж и Московската народна банка в Лондон.

Дори и като премиер Живков старателно пази в тайна тези операции. Те са осчетоводявани в БНБ по специална сметка 105 „Разни дебитори и кредитори”. Какво се е крие зад нея разяснява бившият зам.-председател на БНБ проф. Тотю Тотев: „Сметка 105 „Дебитори и кредитори” е „тъмна” сметка, която не дава представа за същината на извършената и осчетоводена по този начин операция.”

Продължението на документа

Истината за Живковото управление

Банкерът проф. Царевски обобщава:

„Общо за трите продажби на злато от българския златен резерв България не е получила повече от 30 млн. долара, което очевидно не можеше да реши валутните проблеми на страната. Можеше да се вземат мерки за икономии, но е предпочетено да се продаде наличното злато.

Съветският съюз тогава не ни отпусна кредит, защото в България се водеше една неразумна валутна политика и с нея сме поставили в тежко положение съветските банки в Париж и Лондон. Ако се има предвид, че след 8-10 години международните цени на златото рязко скочиха над 10 пъти, то щетата за България е огромна, дори и да се има предвид инфлацията.”

И към края на 60-те години кризисното състояние с валутния баланс продължава, правителството на Живков не е в състояние да осигури необходимата валута за насрещни плащания по чуждестранни кредити, на които се крепи управлението му. БНБ е оставена без злато и на червено.

Този факт признава Кирил Зарев, следващият председател на БНБ в периода 1969-1974 г. Когато приема поста от тогавашния председател Несторов, последният му обяснява колко затруднено е плащането на дълговете.

Зарев си спомня:

„Дори той спомена, че БНБ не е изплатила 50 млн. долара с изтекъл погасителен срок на Московската народна банка в Лондон. Това е било може би през 1967 г. или 1968 г. и на практика означава, че тогава БНБ е фалирала.”

Източник: desebg.com