10 години след началото на разследвания на “Лукойл България” по съмнения за злоупотреба с цени и господстващо положение, КЗК най-после реши, че компанията е монопол, пише СЕГА.

Предприетите санкции са в размер на 68 млн. лева. Това се равнява на около 2.6% от обявения общ оборот за 2021 г. Тогава търговецът отчита 1.5 млрд. евро приходи, а петролната рафинерия – над 1.1 млрд. евро.
Според Закона за защита на конкуренцията злоупотреба с монополно и господстващо положение се наказва с до 10% от общия годишен оборот на сдружението от предприятия.

Руската компания над 20 години дирижира пазара на горива у нас. Въпреки общественото недоволство и многобройни сигнали на играчи в брашна, множеството разследвания на КЗК не водят до никакви резултати. Двете дружества на “Лукойл” у нас – търговецат “ЛУКойл България” и бургаската рафинерия “ЛУКойл Нефтохим” остават безнаказани.

Най-после, в края на 2021 г. комисията по закрила на конкуренцията регистрира някакви злоупотреби, но им отнема още година, за да излязат със споменатите санкции. Те, разбира се, могат да бъдат обжалвани в съда, а практиката показва, че рядко има резултат от тях.

КЗК глоби “Лукойл” за злоупотреба с господстващо положение

След като през 1999 г. руската компания приватизира държавния “Нефтохим”, “Лукойл” започва да прилага финансови манипулации. Чрез тях избягва плащането на корпоративен данък и обявява работа на загуба. Това е на фона на огромните приходи, вследствие на монопола си в страната, както и на износите на нефтопродукти.

С помощта на мощно лоби, компанията успява да приобщи високопоставени членове на управлението, както и да държи КЗК в периферията си.

Още през 2012 г. тогавашният шеф на комисията Петко Тодоров разследва сектора за тайно договаряне на цени и злоупотреба с власт. Tо, обаче, регистрира единствено дребни нелоялни търговски практики, за които дори не са наложени санкции.

След това, през 2016 г., все още под ръководството на Петров, новоназначеният председател на КЗК Юлия Ненкова отново заплашва да разбие монопола със солидни доказателства и солени глоби. Последвалото разследване на 6 вериги бензиностанции, както и на “Лукойл Нефтохим”, обаче не довежда до никъде.
След безкрайно проточване и многобройни изслушвания, КЗК решава да прекрати случая на 26-ти март 2017 г., малко след парламентарните избори.

Последвалите проверки през 2019 г. и 2020 г., едната от които зайдествана от прокуратурата, също не констатират никакви злоупотреби.

Едва през 2021 г. по сигнал на две вериги бензиностанции ОМВ и “Инса ойл”, КЗК задействат упоменатото разследване. Този път то бързичко заключава, че компанията “Лукойл” е наложила монопол.

За съжаление, мудната и съмнителна дейност на КЗК не се изчерпва само със сектора на горивата. Усилията на комисията са безрезултатни и в сектори, в които нормалните потребители всекидневно отчитат нередности. Например при хранителните стоки, телекомите, банките и застрахователите.

Основният проблем с високите цени е монополизацията. А главният орган, който се занимава с него, си остава Комисията за защита на конкуренцията.

10 години по-късно, КЗК реши, че “Лукойл” е монопол